Градски находки

Тъкачница "ДзевСтудио", Варна

"Дзев" е устата на стана; мястото, където се разминават нишките на основата и през това място минава совалката с вътъка. След това нишките се разминават и се отваря нова “уста”, през която отново минава совалката и т.н. и така се получава тъканта. Сложно и достъпно само за златни ръце.

Тъкачница "ДзевСтудио", Варна

Във Варна климатът е благотворен за артистично и художествено изкуство, за талант и занаяти. Но малцина знаят за чудната тъкачница, на която се натъкнах съвсем случайно на ул. "Княз Батенберг" №8, близо до антикварна книжарница „Сталкер“ – добър ориентир, позната на варненци повече от самото тъкачно студио.

Галя Николова и Милена Кючукова, които са организирали това творческо ателие, ме посрещнаха с топла усмивка и много очарователно и арт присъствие. Макар добре да си пасват, по съседски, вехтите мъдри книги и тъканите черги, от това, което видях, бих споделила, че двете изкусни занаятчийки са преди всичко модерни интерпретатори на онази, позабравената или направо изхвърлена от дома ни черга. Те по-скоро прокарват тънка нишка от прашното минало, в което чергата е носила духа на къщата и нейния уют. И новото модерно, осъвременено нейно приложение като част от една картинна цялост на дома с нови, пренаредени комбинации и фигури.

Освен черги Милена и Галя изработват на хоризонтален стан и други късчета домашен уют. Открих тъкани от вълна пана, които са хит в обзавеждането в момента. По свое желание и вкус можете да изберете сами вида на вашето интериорно допълнение. Меките пуфове, както наричаме възможно най-използваните в днешно време табуретки – без крака, само мекота и комфорт и цветен акцент, са прекраснa интериорна притурка и удобство. Харесвам ги, а това, че са направени от естествени материали, повишава качеството им.

И така стигам до името на тъкачницата. Реших, че е арт-приумица за повече привлекателност към занаята. Но се оказа известно наименование само за учещите все още приложни изкуства. "Дзев" е устата на стана; мястото, където се разминават нишките на основата и през това място минава совалката с вътъка. След това нишките се разминават и се отваря нова “уста”, през която отново минава совалката и т.н. и така се получава тъканта. Сложно и достъпно само за златни ръце.

[[gallery]]

Завършвам с част от разговора с Милена и Галя и с  техните наблюдения и клиенти – предимно чужденци, по-малко българи. [[more]]Колкото повече се стремим да се отдалечим от корена и културата ни и гордо да се наречем „модерни“, толкова повече пропускаме да сложим в дзев-а цветната нишка на нашите нрави и вкус, в която чуждите очи биха припознали красотата. А домовете ни са ултра модерни само да имитират това, с което сме заменили уюта.

Нека домът ни създава атмосфера повече на нас, отколкото на нашите гости!