Градски находки

В междучасието

Ето ги бижутата, които сама изработва Радостина, докато се усмихва щастливо, затрупана от мъниста, връзки, закопчалки, клещи, декоративни елементи, пера, зарчета, безопасни игли… и какво ли още не...

В междучасието

Когато бях дива тийнейджърка - преди доста години - носех огромни обици, висящи до раменете. Имах страшно много видове - дълги и тежки, но това не ми пречеше да ги нося до израняване на ушите. После, лека-полека, с годините започнах да намалявам размера, пищността и богатството на екстравагантни детайли по бижутата. За да стигна днес до почти липсата на каквито и да е украси върху себе си. Вкусът ми се променя толкова пъти с годините, че вече няма нищо общо с този в началото на момичешкото ми осъзнаване:)

Скоро срещнах Радостина, която познавах от кафето под офиса ни, където работеше преди време. На въпроса ми какво прави, как е, тя весело ми сподели колко е щастлива, че е открила своето призвание и цялата е потънала в него.[[more]]Днес Радостина прави бижута за своя онлайн магазин “The Sweet One Shop Handmade”, които ме върнаха в моите отминали години. Разбира се, в тях има много нови и различни нюанси, но като цяло духът и търсенето на символика много ми напомнят за младостта ми. 

Интересно е как всичко се повтаря в кръг, след години и обогатено с леко различен облик и привкус, като съвсем новородено:) 

Ето ги бижутата, които сама изработва Радостина, докато се усмихва щастливо, затрупана от мъниста, връзки, закопчалки, клещи, декоративни елементи, пера, зарчета, безопасни игли… и какво ли още не.