ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Зад кулисите на Народния театър: история и магия

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Обиколките зад кулисите на Народния театър са истинско събитие, защото се случват само един път в годината – в уикенда на Нощта на театрите. Миналата година не можах да се запиша, защото местата се запълват моментално, затова тази година внимавах да съм сред първите в списъка от желаещи.

Така в съботната сутрин с приятелката ми и голяма група други съмишленици на всякаква възраст се събрахме пред служебния вход на театъра и започна пътешествието ни из този най-известен и най-впечатляващ театър в България. Любезни домакини бяха актьорът Дарин Ангелов, който в следващите часове беше сменен от други свои колеги, и няколко дами от администрацията, които са като ходещи енциклопедии за своя театър. Трябва да отбележа, че Народният театър се е подготвил много грижливо за тези обиколки. Освен че е направено всичко възможно да се видят различните интересни места зад кулисите – гримьорни, фоайета, коридори със стари снимки и плакати, картините на старите актьори, кабинетът на главния драматург, клубът на актьора, в централното фоайе има специална изложба с костюми, сложена е брандирана стена за снимки, а сценографът Никола Тороманов-Фичо е поставил на изхода три от сините врати от представлението „Синята птица“, за да бъде и краят на обиколката специален.

Народният театър във вида, в който го познаваме сега, е построен след пожара през 1923 г. Преди това сградата е подобна, но по-малка, а отвътре е съвсем различна и изгаря до основи. През 1923 г. е направена голямата сцена и са монтирани всички механизми, с помощта на които тя може да се сваля, вдига, върти, люлее, потъва, изобщо да прави всичко, което е нужно на режисьорите. Проектът и изпълнението са немски и всичко работи безотказно и до днес. В Народния театър работят около 200 актьори, над 250 души персонал и се изнасят до 60 представления месечно, на три сцени. Огромен обем от работа, голяма част от която остава напълно невидима за зрителите.

Най-ценното в една толкова стара културна институция безспорно е нейната памет, архивите и спомените от миналото. В театъра те са навсякъде. По коридорите има стари театрални плакати – още от края на ХІХ век, със стария правопис, за представленията в „Славянска беседа“, където в антракта свири „военната музика“, дамите са учтиво помолени да не влизат с шапки, зрителите да не пляскат по време на действието, а актьорите се наричат „Г-н“ и „Г-жа“. Или за представлението "Хъшове", поставено по ръкописа на автора!

Най-големите актьори и актриси са нарисувани на огромни картини от някои от най-известните български художници. Например при кабинета на директора е портретът на Иван Вазов, нарисуван от Васил Стоилов, портрет на Кръстьо Сарафов, чието име театърът носи след смъртта му през 1952 г. до 1962 г., когато на името на Сарафов е кръстен Висшият театрален институт, а театърът се преименува на „Иван Вазов“. В гримьорните, фоайетата и коридорите има стари мебели, повечето реставрирани, старинни огледала в интересни рамки, стари столове и шкафове.

Най-красиво е, разбира се, в зрителската част, във фоайетата и залите, с рисуваните тавани, орнаментите и кристалните полилеи. Имаме един от най-красивите театри в Европа и той е в превъзходно състояние – навсякъде е абсолютно чисто и много добре поддържано. Миналата година бях на подобна обиколка в театъра в Палермо и там почти всичко освен основната зала е в плачевно състояние, макар че иначе е страхотно красиво. Изобщо можем с основание да се гордеем с Народния театър, а съгласете се, че институциите, за които можем да го кажем с открито сърце, не са толкова много.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...