Градски находки

Зад кулисите на Народния театър: история и магия

Имаме един от най-красивите театри в Европа и той е в превъзходно състояние.

Обиколките зад кулисите на Народния театър са истинско събитие, защото се случват само един път в годината – в уикенда на Нощта на театрите. Миналата година не можах да се запиша, защото местата се запълват моментално, затова тази година внимавах да съм сред първите в списъка от желаещи.

Така в съботната сутрин с приятелката ми и голяма група други съмишленици на всякаква възраст се събрахме пред служебния вход на театъра и започна пътешествието ни из този най-известен и най-впечатляващ театър в България. Любезни домакини бяха актьорът Дарин Ангелов, който в следващите часове беше сменен от други свои колеги, и няколко дами от администрацията, които са като ходещи енциклопедии за своя театър. [[more]] Трябва да отбележа, че Народният театър се е подготвил много грижливо за тези обиколки. Освен че е направено всичко възможно да се видят различните интересни места зад кулисите – гримьорни, фоайета, коридори със стари снимки и плакати, картините на старите актьори, кабинетът на главния драматург, клубът на актьора, в централното фоайе има специална изложба с костюми, сложена е брандирана стена за снимки, а сценографът Никола Тороманов-Фичо е поставил на изхода три от сините врати от представлението „Синята птица“, за да бъде и краят на обиколката специален.

Народният театър във вида, в който го познаваме сега, е построен след пожара през 1923 г. Преди това сградата е подобна, но по-малка, а отвътре е съвсем различна и изгаря до основи. През 1923 г. е направена голямата сцена и са монтирани всички механизми, с помощта на които тя може да се сваля, вдига, върти, люлее, потъва, изобщо да прави всичко, което е нужно на режисьорите. Проектът и изпълнението са немски и всичко работи безотказно и до днес. В Народния театър работят около 200 актьори, над 250 души персонал и се изнасят до 60 представления месечно, на три сцени. Огромен обем от работа, голяма част от която остава напълно невидима за зрителите.

Най-ценното в една толкова стара културна институция безспорно е нейната памет, архивите и спомените от миналото. В театъра те са навсякъде. По коридорите има стари театрални плакати – още от края на ХІХ век, със стария правопис, за представленията в „Славянска беседа“, където в антракта свири „военната музика“, дамите са учтиво помолени да не влизат с шапки, зрителите да не пляскат по време на действието, а актьорите се наричат „Г-н“ и „Г-жа“. Или за представлението "Хъшове", поставено по ръкописа на автора!

Най-големите актьори и актриси са нарисувани на огромни картини от някои от най-известните български художници. Например при кабинета на директора е портретът на Иван Вазов, нарисуван от Васил Стоилов, портрет на Кръстьо Сарафов, чието име театърът носи след смъртта му през 1952 г. до 1962 г., когато на името на Сарафов е кръстен Висшият театрален институт, а театърът се преименува на „Иван Вазов“. В гримьорните, фоайетата и коридорите има стари мебели, повечето реставрирани, старинни огледала в интересни рамки, стари столове и шкафове.

Най-красиво е, разбира се, в зрителската част, във фоайетата и залите, с рисуваните тавани, орнаментите и кристалните полилеи. Имаме един от най-красивите театри в Европа и той е в превъзходно състояние – навсякъде е абсолютно чисто и много добре поддържано. Миналата година бях на подобна обиколка в театъра в Палермо и там почти всичко освен основната зала е в плачевно състояние, макар че иначе е страхотно красиво. Изобщо можем с основание да се гордеем с Народния театър, а съгласете се, че институциите, за които можем да го кажем с открито сърце, не са толкова много.