ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Един дъждовен ден в Ню Йорк“: романтика по удиалъновски

Гледах го в един също толкова напоителен дъждовен ден в София, но дали дъждът е различен в Ню Йорк? Какво толкова може да му бъде различното на един дъжд? Може. Когато е показан през погледа на Уди Алън, който през цялото време потвърждава, но и опровергава клишето, че няма нищо по-хубаво от лошото време. Така, както героите му се изгубват и намират през цялото време. В лошото време. В един Ню Йорк, който по удиалъновски добива друго очарование, става някак топъл и уютен дори и в най-проливния дъжд. Умее да се обяснява в любов на някои определени градове Уди Алън и толкова умело успява да го направи и този път... чрез героите си, чрез историята, чрез дъжда.

Изключителен е Тимъти Шаламе, смутено влюбен, но дръзко и с лекота припечелващ студент комарджия, който решава да последва приятелката си Ашли (Ел Фанинг) в Ню Йорк и да й го покаже – по най-романтичния начин, и който носи името Гетсби. Да, привнася си при всяка възможност Уди Алън от любимите си герои от миналото, но това още повече засилва очарованието на този млад Гетсби, за да ми напомни малко за Оуен Уилсън в „Полунощ в Париж“, който пътуваше във времето и пиеше шампанско със Зелда и Скот Фицджералд, и с Хемингуей, и с Дали... Ето толкова романтичен изглежда Ню Йорк в този филм. Като Париж, но от другата страна на океана. Като миналото, но в сегашно време.

И докато Ашли, която трябва да направи интервю с известен режисьор, но повлечена от неспокойствието на един несигурен в себе си творец се озовава в поредица от неочаквани ситуации, е омагьосана от онези, по които всички момичета въздишат, Гетсби продължава да търси пътя си към нея. И към любовта, разбира се. А тя понякога ни посреща на напълно различни места, особено ако й освободим достатъчно място на задната седалка на някое нюйоркско такси.

Защото да се изгубиш понякога, е най-добрият начин да се намериш, гласи друго клише. И за любовта важи. А в този филм тя е напоена с младостта на 20-те, когато смело се хвърля в чужди обятия, забравя за времето, за срещите, за себе си дори. Наивна е тук любовта. Романтична по удиалъновски. Неподредена и непоискана дотолкова, че да ни върне вярата в нея. Такава, че да не искаме този дъжд да спре. И няма никакво значение дали е Ню Йорк, или София, ако на излизане от салона ни е хванала за ръка. Тя, любовта!

 

А ето и топ 5 от най-добрите филми на Уди Алън

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...