Лица

Ангел Заберски: "Пандемията ще ми липсва"

Джаз музикантът – за музиката, вдъхновението и изолацията

Ангел Заберски: "Пандемията ще ми липсва"

Снимка: Евгени Димитров/ Булфото

Ангел Заберски наследява музикалния си талант от баща си, но само това не стига, за да се превърне във виртуозния музикант, когото познаваме днес. Иска се много любов към изкуството и постоянство. Той е пианист, аранжор и композитор, възпитаник на Националната музикална академия "Панчо Владигеров". Работи няколко години като аранжор на прочутия Биг бенд на Българското национално радио. Наскоро основава джаз триото с "музикалните хамелеони" Стоян Янкулов-Стунджи (ударни) и Борис Таслев (контрабас). Триото залага върху романтичните импровизации на класическа музика, елегантността на джаза, като се заиграва с различни стилове.

Заберски не се ограничава само в една формация, но безспорно най-успешният формат е установеното трио и в случая специален гост – Михаил Йосифов (тромпет), които правят "Ангел Заберски квартет". И именно сега, в тревожните времена около пандемията, музиката им дава надежда, че най-лошото е отминало. На 29 май предстои онлайн премиерата на "Zaberski vs Yossifov" – албума на квартета, в който шест пиеси са на  Заберски, а две – на Йосифов. Гости в това музикално предизвикателство са Вили Стоянов (тромбон),  Димитър Стоев (бас тромбон) и струнен квартет, воден от Людмил Стойнев от Софийската опера и балет. 

Няма как да не ти задам най-актуалния въпрос в момента – как оцеляваш? 

Ангел Заберски: Оцелявам съвсем нормално. Никога не ми е пречила изолацията, аз съм интровертен човек. Съдбата ми отреди за момента да съм сам. В началото бях се поизплашил малко като всички, но после като сравнително разумен човек се поуспокоих. Спазвам разпоредбите за дистанция, използвам времето си за писане на музика, тъй като не мога да свиря на живо. Не се плаша прекалено, но все пак, за разлика от други колеги, работата ми в Нов български университет и лекциите онлайн по "Хармония", "История на джаза", "Пиано" и "Импровизация" ме мотивират. Освен това ми предстои и доцентура. 

При работата с младите хора, какво мислиш – ще има ли ново силно поколение музиканти? 

Ангел Заберски: Не се наемам да прогнозирам, но определено има много талантливи млади хора. Ние определено сме музикална нация. Това, което ме притеснява, обаче е, че повечето музикални млади хора искат да пеят. Ще станат повече певци, а по-малко музиканти. А певците имат нужда именно от музиканти.

Не следя редовно модерните музикални формати по телевизията, но имам наблюдения и впечатления. Ако талантливите младежи се възползват от таланта си, но и използват възможността да научат нещо сериозно за музиката, ще бъде само в тяхна полза. Школуването наистина помага – музикални училища, академии, защото ние имаме доказано добри преподаватели, до които е хубаво младите хора да се докоснат и да вземат знания и умения. 

Отрази ли ти се финансово тази криза? 

Ангел Заберски: Не. Както споменах, щастлив съм, че имам работа, за разлика от много колеги, които наистина се изправиха пред сериозни изпитания. Всички ние, музикантите, които свирим в квартета, пътуваме постоянно. Доста сме свирили и заедно, но това е първият ни общ албум. Малко стегнах колегите и им казах, че е крайно време да запишем нещо заедно, особено с Мишо Йосифов, с когото най-много съм музицирал. С него най-добре съм се чувствал в музикално отношение. А за Стоян и Борис да не говорим – те са уникални, толкова дълго сме заедно, че музикалната магия винаги ни се получава. Живеем във времена, в които един музикант не трябва да се ограничава едностилово, трябва да сме по-широко скроени музикално, за да обхващаме по-широк периметър на действие. Те свирят в различни проекти, с различни музиканти, а когато остане малко време за мен, гледам да ги приобщя, за да направим нещо заедно. Затова целта ми е да правя хубава музика, която да се харесва и на музикантите, с които работя. За да може те да имат желание да сме все по-често заедно на сцената.

Направи ли те още по-деен мъгливата културна среда през тези месеци? Или те налегна леността, от която се оплакват много български артисти в момента? 

Ангел Заберски: Никога не съм бил ленив към работата си. И хората, с които съм заобиколен, не са. Но трябва да имаме предвид, че като нация ние много се оплакваме, не умеем да видим доброто в трудното. Но от друга страна, съм съгласен с колегите, които с право се притесняват. Културният сектор е пак на последно място, за съжаление. Всичко отново заработи в държавата, а концертните зали, клубовете и театрите все още са затворени. В момента използвам възможността да пиша музика. Обичам симфоничната музика, големия оркестър. Да, факт е, не можем да свирим. Няма как да ни е достатъчно да направим няколко клипа, за да ги пуснем във фейсбук и да зарадваме слушателите си. Ние обичаме да правим това, което правим. Онлайн концертите са някакво решение. Най-истинският критик, публиката, не е пред нас. Но и тя не може да е съвсем концентрирана от дивана. Опитваме, гледаме професионално на нещата. 

Някак напук на ситуацията организирате и онлайн премиерата на новия албум  Zaberski vs Yossifov", която ще е на 29 май. Какви са очакванията ти към събитието? 

Ангел Заберски: Решихме се на тази стъпка, защото не знаем колко дълго ще продължи всичко. Нямаме конкретни очаквания, но го правим с много желание. Опитваме се да промотираме събитието, да разказваме за него в медиите. Нашите почитатели ще имат възможността да чуят целия ни албум от осем пиеси под формата на концерт. За съжаление в онлайн версията няма да могат да участват Вили Стоянов (тромбон),  Димитър Стоев (бас тромбон) и струнен квартет, воден от Людмил Стойнев от Софийската опера и балет. 

А когато законът позволи, ще имаме и премиера на живо. Защото ние, музикантите, имаме нужда от жив контакт. От сцената и публиката. Засега това е единствената възможност, като искрено се надявам да се хареса. 

И още ... 


А как държавата се погрижи за артистите? Кандидатства ли за целева помощ? 

Ангел Заберски: Аз нямам право да кандидатствам за целеви помощи. Не влизам в категорията на крайно нуждаещите се, преподавател съм в Нов български университет. Обръщал съм се към "Музикаутор" и културния отдел на "Столична община" преди и те са ми помагали понякога за реализирането на проекти. Отпускани са ни средства за издаването на дискове или подпомагането на концерти. Доколкото знам, Българска музикална асоциация, Министерство на културата и други институции имат някакви пера за култура, но нямам представа дали са достъпни за всички артисти и дали са достатъчни. Ясно е, че когато говорим за пари, особено за култура, те никога не стигат. Все пак, всяка помощ е добре дошла, но трябва и проактивност. Аз съм късметлия, че имам около себе си Дора Арабаджийска, съпругата на Стунджи. Тя ни помага много в менажирането и администрирането. Дора е много дейна и можеща и не знаем какво бихме правили без нейния организационен талант. 

Какво бъдеще очаква музикантите? Кога ще ви видим отново на сцена? 

Ангел Заберски: Надяваме се на летния фестивален сезон. A to Jazz, "Варненско лято", Джаз феста в Банско. Струва ми се, че през юли и август, когато са музикалните събития на открито, вече рискът от заразата ще е минимален. Не бих искал социалното дистанциране да продължава повече. И преди е имало зарази, а пък ми се струва, че и тази малко по малко си отива. Хората са зажаднели за култура, излиза им се, забавлява им се. А и въпреки че нямаме предварителни ангажименти на сцена, трябва да мислим и в тази посока. Вярно е, че самите организатори все още нямат яснота какво и кога ни очаква, но скоро се надявам да имаме възможност за изяви. 

Казват, че никога нищо няма да е същото. Дали? И как би се отразила на музиката "новата" реалност? 

Ангел Заберски: За мен тази пандемия беше златна възможност. Това обаче не е случаят при всички. Но трябва да е ясно – музиканти и артисти има много. Убеден съм, че всички те са използвали времето си да творят. И когато отминат нещата, всеки ще търси начин на изява. Нека да има бум на изкуство. Даже очаквам, че на скамейката ще има много чакащи, защото музиканти има много, но по-малко са сцените. Ако трябва да обобщя нещата – аз съм умерен оптимист. Обичам това, което правя. А в контекста на изолацията има светлина в тунела на българската култура. Дори да не е така, трябва да се мисли в тази посока.

На мен лично епидемията ще ми липсва. Беше толкова спокойно – нашият град се изчисти, отдъхна си, а животът стана по-спокоен. А сега колелото се завърта – хора, трафик, мръсен въздух. А преди се чувствах спокойно, имах повече време за всичко. 

 

Зорница Цветанова: "Няма да ме убие безпаричието, а това, че не съм на сцена!"