Случва се да пренебрегваме факта, че ако ежедневието ни е организирано добре, ще имаме време за абсолютно всичко. В противен случай, все оставяме нещо за утрешния ден. Днес Поли Илиева от Keep it stylish ще ни сподели как да направим дните си по-приятни.
Когато става въпрос за организиране, без бой си признавам, че съм истински маниак. И често това ми носи вреди, но пък предпочитам да се придържам към ползите. В ежедневието си сме наистина затрупани с какво ли не – работа, отговорности, задачи, срещи, разговори, битови разправии… Затова в този текст реших да споделя няколко начина, благодарение на които правя дните си по-приятни, защото все пак живота ни се изнизва именно през тях – ден след ден, навик след навик, действие след действие.
Събуждането
Винаги съм обичала да спя до късно. Винаги. В Африка ни се наложи да ставаме в 4:30 и след няколко дни вече забелязвах колко по-пълноценен е денят, когато си се събудил рано. Разбира се, не съм успяла да го приложа напълно, но пък дните, в които се случва, са супер. Робин Шарма, в книгата си The 5 AM Club, представя своята концепция (вече на повече от 20 години, не е нещо ново) за ставане в 5. Реално първите няколко часа от деня ни наистина го предопределят. Да имаш 3 часа преди стартиране на работния процес, е истинско богатство, а ако са правилно усвоени, това може да доведе до качествени изменения в живота ни.
Какво правя аз? Винаги имам бутилка вода и първото нещо, към което посягам е именно тя. След това се преборвам с инстинктивното посягане към телефона и вместо това отварям тефтера, в който записвам какво съм сънувала (ако съм), за какво съм благодарна, какво искам да постигна днес и какво трябва да подобря. Винаги в тези записки се опитвам да намеря нещо, което е положително – негативни неща има редовно, просто не им отдавам честта да бъдат записани.
Време за движение
Преди да стигна до хранене съм си наложила задължително разтягане – постелката ми стои постоянно опъната в хола. В някои дни това е йога, в други – няколко семпли упражнения. А понякога просто лежа и дишам дълбоко. Или пък се заемам със системата от упражнения „Петимата тибетци“, които ми бяха много странни в началото, но в момента ми помагат дори и за успокояване на нерви. Следва бърз ритуал за красота, който се изразява в душ, почистване кожата на лицето и нанасяне на един любим серум, за който вече съм разказвала. Толкова.
В този момент обикновено осъзнавам, че вече съм закъсняла за работа, затова и започва едно бързане в обличането, а закуската се измества директно пред лаптопа в офиса. И тъй като съм дете, израснало при баба – заедно с една коза (Събка) и съседка, която имаше крави – млякото и млечните продукти са нещо, без което не мога. Този месец Момичетата от града и Activia ме зарадваха с предложение за обща колаборация, която се осъществява в тази статия, и трябва да си призная, че ме хвана яд, защото досега не бях опитвала млечните напитки с различни вкусове. И понеже съм си любопитна по природа, не се спрях докато не опитам всяка една от тях. Харесаха ми. Любимата? Тази с чия и фурми. Именно тя влиза в ежедневието ми, в моментите, в които имам нужда от нещо свежо – обикновено малко преди обед или към 16 – 17 ч., когато силите ми са на привършване.
И тъй като ги споменах – силите, а всъщност и енергията, имат своите граници и се изчерпват. Съвсем нормално, всеки човек го знае. В този ред на мисли, ако имам възможност, бих избрала именно сутрините за тренировка. Личните ми наблюдения сочат, че за мен това е най-подходящото време от деня, защото се събуждам напълно и след това настроението ми се покачва, за енергията пък да не говорим.
И още...
Не пия кафе
Понякога си поръчвам капучино, но нямам нужда от ежедневна доза кофеин в живота си и това ме радва. Чувствам се много добре. Е, невинаги се храня балансирано, защото, когато нещо много ме изкушава, си позволявам прегрешения. Разбира се, не забравям най-важното: баланс, баланс, баланс… И все пак тази година мотото ми е: „Щастлив стомах – щастлив човек“. Трябва да обичаме това, което ядем, нали така? Какъв е смисълът да се взирам с празен и отчаян поглед в чиния със зелен грах например?
Календарът
В работно естество животът ми не би бил пълноценен, ако нямам календар и списък със задачи, подредени по приоритети и важност. От почти година за целта се доверявам и на апликация – Wunderlist (благодаря ти, Биби), която всъщност ми помага за всяко едно нещо – в нея имам графи за работа, срещи, запазени часове, поръчки, плащания, сметки, пътувания и какво ли още не. Доста ме улеснява, защото там имам аларми и напомняния, както и отметки, когато нещо е приключено. А може и да се споделя – ето така с Теодор следим общите си ангажименти и списъка с покупки от супермаркета (нали сме семейство пенсионери, как ще го пропуснем това). В последния на мен се падна да издиря гореизброените вкусове на Activia – буквално събрах целия наличен рафт в магазина.
Комуникация с различни хора
Богатството да се срещаш с различни хора е неповторимо, защото, ако си постоянно в един и същи кръг от 5 души с абсолютно идентични възгледи и интереси като твоите собствени, в един момент губиш всяка възможност да чуеш друго мнение, да разбереш различна гледна точка, да се обогатиш извън твоя кръгозор. А това общуване разширява хоризонтите ни и ни помага да разберем по-голямата картина на живота. Аз лично съм на периоди – има седмици, в които искам да съм си сама вкъщи и да не правя нищо. Има и моменти, в които всеки ден съм навън и на различни места. В последните години забелязвам, че буквално изпитвам страх от това да се запознавам с нови хора. Изследвах това си усещане. Причините за него се оказаха страшно неоснователни, а едно момиче успя да обърне представите ми. Случвало ли ви се е след половинчасов разговор да имате усещането, че с даден човек се познавате сякаш от години?
Има още...
Време за четене
Поради някаква необяснима причина, докато не приключа задачите за деня, просто не мога да си позволя нищо друго. Затова и обикновено четенето ми се случва късно вечер или в почивни дни, а слушането на подкастове – по време на придвижване или докато спретвам нещо за хапване. Списанията са още по-специални – за тях се търси друго време и подходяща обстановка, за да мога да потъна между кориците им.
И за финал е всъщност най-важното:
Любимите хора
Далеч от техника и по-скоро сред природата. Време за тях. Разговори, от онези смислените и пълноценните. Не просто говорене, а споделяне. Най-хубавото време от деня. Не го забравяйте!
А накрая добавям и още три неща:
• Опитвам се да изпълня всичко, но съм наясно, че не е възможно. Ако постигна едно нещо, но го направя добре, съм повече от доволна.
• Не забравям да позволявам на погледа си пространство – планина, залез …поне няколко пъти през деня.
• Дълбоко и спокойно дишане – оказа се, че е адски важно. Резултатите? Ограничаване на стреса, отпускане на ума и тялото, а също и по-качествен сън като вторичен ефект.
И в крайна сметка изводът отново е следният – малките неща правят по-голямата промяна. Това важи и за ежедневието ни, даже с пълна сила. Съгласни?
С подкрепата на Activia
