Неделен книжен клуб

За жаждата, която може да те пренесе отвъд страданията и смъртта

Неделен книжен клуб

За жаждата, която може да те пренесе отвъд страданията и смъртта

Имам слабост към Амели Нoтомб, макар темата на тази книга да е малко изненадваща. Но само малко.

Човешката същност на Божия син и неговата болка и жажда в последните часове от живота, ето за какво разказва авторката в този кратък роман. Монолог на призвания да бъде земното проявление на една по-висша същност, който всъщност възвеличава по-скоро достъпните само за обикновения смъртен емоции и възприятия. Печалната самота на индивид, натоварен с твърде високи очаквания, желаещ да може да си остане просто човек – обичан, радващ се, живеещ.

Нотомб, подобно на други автори преди нея, се опитва да представи противоречието между всемогъществото, като част от триединството на Бог, и невъзможността то да бъде проявено – заради необходимостта чрез страданието да се постигне спасение, не само индивидуално, но всеобщо. Нещо, с което за мен не се е справила достатъчно добре.

 

За шегите, които пресоляват супата