Другите ви считат за странни и трудно възприемат поведението ви? Склонни сте към мрачни мисли и дори към депресивни състояния? Всъщност това, че понякога се чувствате самотни, неразбрани и дори нещастни, може да ви помогне в живота. Защото по-нещастните хора се оказват и по-успешни!
Революционна хипотеза, особено ако се има предвид, че в момента позитивното мислене е една от най-популярните концепции в психологията, а и се счита, че благодарение на правилната нагласа, бихме могли да преборим дори тежки физически и психични заболявания.
Силата на позитивното или на аналитичното мислене?
Въпреки че никой не иска да оспори силата и благотворността на добрите мисли, изследване на Барбара Еренрайх доказва, че настроението на всеки човек в конкретен момент може изключително да повлияе на преценката му. Еренрайх подбира участници в голям научен експеримент и ги предизвиква да се върнат към спомените си: една част от хората трябва да си припомнят нещо красиво и мило, а друга – нещо наистина лошо, което е оставило рана в душите им. Втора стъпка от експеримента е запознаването на двете групи участници с различни истории – от градски митове и легенди до безпочвени слухове. След това всеки един слушател на историите е помолен да вземе решение относно правилността, истинността и поуките в тях.
Оказва се, че тези, които са било в лошо настроение по време на представянето на историите, са по-малко склонни да вярват на измислици и да вземат грешни решения, базирани на спекулации и неверни факти.
Изследването доказва, че когато хората се чувстват по-зле, те са по-успешни и концентрирани, могат да изпълняват рутинните си задачи по-стегнато, по-бързо и в пъти по-добре.
Лошото настроение и негативната нагласа към света ни помагат и да мислим по-реалистично, а по-този начин да бъдем и доста по-критични към заобикалящите ни случки и хора. Оказва се, че ако сме по-тъжни и потиснати, по-лесно запомняме ситуации, защото сме по-концентрирани към детайлите и не се поддаваме на спекулации. А радостта, въпреки че има благотворно влияние върху душите ни, ни прави отпуснати, невнимателни и без нужната концентрация при дейности, които изискват аналитичност.
Важно е да се отбележи, че тези наблюдения изключват хора със сериозни проблеми като клиничната депресия. Доказано е в медицината, че такива хора имат проблем с постоянството и концентрацията, пречупват се дори при най-малката трудност и често изпадат в конфликтни ситуации с колеги и приятели.
И още...
Наистина ли поумняваме, когато сме нещастни?
И да, и не. Научният експеримент на Еренрайх доказва, че сме много по-способни да запомняме и да интерпретираме правилно информация, когато сме нещастни. Но това не означава, че IQ-то ни се покачва всеки път, когато се скараме с приятел или колега. Просто ставаме по-критични към заобикалящия ни свят и съответно концентрацията ни към детайлите се повишава.
Когато сме наистина щастливи обаче живеем живот с “розови очила”, движим се почти в полусънно състояние и се фокусираме единствено върху тези емоции, хора и случки, които провокират щастието ни. Склонни сме бързо да прощаваме малки пропуски, да пренебрегваме незначителни грешки и да игнорираме недоброжелателни коментари.
Туве Янсон - щастието е заразно!
