Общество

"Ако бях жена, щях да ти пусна" – джендър перспективата на политическото говорене

У нас сексисткото политическо говорене отдавна не е новина

"Ако бях жена, щях да ти пусна" – джендър перспективата на политическото говорене

У нас сексисткото политическо говорене отдавна не е новина. То е вече фон, като информацията около неудачните ремонти на София, като отчаяните вопли на българския туристически бранш да му се даде пореден шанс. Толкова много сме свикнали с него, че даже не му обръщаме особено внимание. Не че е повод за национална гордост, но ни кара да се посмеем. Някои – по-горчиво от други.

Защото едно е да подкачиш "булките", които шият маски в шивашките цехове, друго е да даваш сам на себе си висока политическа оценка, а съвсем трето е да си позволяваш сексистки коментари от трибуната на властта. Но как да спре това говорене, когато то не само че не е критикувано, но е и повод за гордост? Особено ако репликите са подкрепени от допълнително мачистко поведение, така ценено у нас.

Дори небезизвестният доц. Мангъров се чувства наистина значим след такива реплики и бърза да се хвали от трибуната на националния ефир, че работата му като епидемиолог е високо ценена от министър-председателя, който се обърнал към лекаря с думите: "Виж какво, Мангъров, ако бях жена, щях да ти пусна". Така де, как да не му "пусне" една жена на Мангъров, как да не изрази възхищението си от работата му именно по този начин. Не че защитавам Борисов, ама когато всички ние живеем в общество, в което мястото на жените е до печката, а всяко неподчинение се наказва с шамар, не е реалистично да имаме високи очаквания към говоренето на политиците. Но трябва.

Ясно е, че у нас сексизмът е ежедневие и няма как да се очаква, че той няма да бъде игнориран като проблем. И дори някой да възроптае от трибуната на социалните медии, че такъв език е недопустим, неговите отчаяни вопли бързо се губят в пространството. Защото превръщането на жената в предмет, който излъчва единствено и само сексуални послания, е подход, който е широко възприет по нашите географски ширини. И той неусетно се поглъща от децата, които смятат създадените за "мачистко" потребление образи на звездите на чалгата и поп фолка за образци за подражание. 

И тези деца се превръщат в политиците и бизнесмените ни. И няма как да променим кармата на обществото. Докато, както казва Надежда Дерменджиева от Български фонд за жените, някой ден трябва да има осъден политик за сексистка реч в България. Аз се надявам да има поне порицан. А дотогава ни остават протестите срещу насилието над жени. И надеждата, че ще успеем да възпитаме поне собствените си деца по друг начин. 

 

От сексистката реплика до шамара крачката е една