Филип Кирацов е българин, който живее в Лондон. На 31 години, инженер по професия. На пръв поглед той е като хилядите наши млади сънародници, намерили по-добър живот зад граница. Но не точно, защото независимо кога и къде срещнете Филип, веднага разбирате, че в него има един живец, който липсва при много хора. Той е един от съорганизаторите на протестите в Лондон. Заедно със Стефани, с която ние, Момичетата, си поговорихме наскоро, Филип не пропуска и ден пред посолството ни в столицата на Великобритания, за да изрази желанието си за промяна.
А лятната му ваканция в България започва съвсем естествено на "Орлов мост". На барикадите той отново е на линия, въпреки че сигурно има нужда да забави темпото след динамичното ежедневие в Лондон. Докато е за броени дни на морето, благородно отстъпил палатката си в центъра на София на други протестиращи с искането на оставка на правителството и главния прокурор, се случва и трагичният взрив в Бейрут, който отне живота на над 200 души, рани 6000, лиши 300 000 от дом и причини щети на стойност над 15 милиарда долара. И Филип взима едно наистина смело решение за секунда – присъединява се към екипа на международна неправителствена организация, която подкрепя ливанските власти след трагедията.
Филип, какво е положението в Бейрут? Как изглежда градът след взрива?
Филип Кирацов: Положението е хем тъжно, хем вдъхновяващо. Тъжно, защото размерите на разрухата са много внушителни - цели квартали, които допреди по-малко от 10 дни са били пълни с хора и живот, в момента са призрачно тихи и тъмни - като след война. Вдъхновяващо, защото хората не са
сломени и уплашени, а обединени зад справянето с проблема, но и яростни на тези, които са
причинили експлозията. Ще се вдигнат пак на крака, убеден съм!
Ти си там от броени дни? Коя е историята, която най-много те докосна досега?
Филип Кирацов: Историите са много и всички ме докоснаха, няма как да не те докоснат, когато видиш какво преживяват хората там. Една история, която слага ситуацията в контекст, е, че моят ливански приятел Карим, който ме посрещна в Бейрут, трябва да замине за Великобритания, за да
прави докторантура скоро там. Интервюто му за виза за Великобритания е било насрочено за
преди няколко дни, но експлозията е изравнила със земята сградата на агенцията, в която той е
трябвало да се яви. В момента не знае как и кога може да си изкара виза.
Разкажи ни малко и за дейността на организацията, част от която си и ти?
Филип Кирацов: Целта на организацията е да помага на хора при бедствия - без значение от тяхната раса, религия или политическа принадлежност. Главната ни роля е в търсене и спасяване при земетресения, но имаме и много други умения, които се опитваме да приложим най-ефективно спрямо дадената ситуация. Интересен факт за нашата организация е това, че тя е 100% доброволна - без никакви официални донори. Всеки член на организацията има отговорност да фъндрейзва (при липса на по-добра дума в речника ми), за да може ние да имаме бюджет за тренировки, оборудване и мисии. Това е концепция, която за много хора е трудна за възприемане.
В момента Бейрут е разтърсен от протести. Успя ли да отидеш на площада? Къде енергията е по-силна – у нас или в Бейрут?
Филип Кирацов: Не, за съжаление. Бях фокусиран над задачите, заради които отидох там. Не мисля, че двете ситуации са сравними. Но това, което е наистина важно, е хората да се обединят заедно зад обща цел. Именно това се наблюдава и в Ливан, и в България в момента. А в Ливан протестиращите вече успяха с оставката на правителството.
Като говорим за площади и протести, какво те мотивира да организираш протестиращите наши сънародници в Лондон?
Филип Кирацов: Желанието всички ние - моите сънародници, нашите наследници, да имаме по-добро бъдеще в България.
Съорганизаторката на протестите в Лондон – Стефани, държи ли фронта?
Филип Кирацов: Държи го, огън е Стеф! Но е важно да не забравяме, че тя не е сама там, а има и много други хора, които всеки ден са с нея пред посолството. Сред тях са Жоро, Съни, Добри, Ели и много други. Всеки един човек, който е дошъл, дори да е успял само веднъж, заслужава уважение за това, че е намерил смелост и време да изрази гражданската си позиция.
А защо не ти стигна само скандирането пред посолството, а побърза да се отправиш към "Орлов Мост", когато се прибра у дома? Вдъхновиха ли те барикадите?
Филип Кирацов: Да, протестите в България със сигурност ме вдъхнови ха още преди да се прибера. Дадоха ми надежда, че българите все още не сме се предали съвсем. Сега даже ми се струва, че има шанс да се положи ново начало, каквото и да е то.
А след Бейрут накъде?
Филип Кирацов: Засега към България. Пиша тези отговори в самолета от Истанбул (б.р. връзка на полета Бейрут-София). В някакъв момент през септември ще се върна в Лондон. Но ми се иска да се прибера съвсем скоро в България дългосрочно и работя над този план.
