Когато преди години ме приеха "журналистика" в СУ, това беше престижно. Беше постижение. Държах 3 изпита, два от които, основани не на назубрени тези, а на знания за живия живот, актуални събития и тенденции, задължително включващи коментар и извеждане на собствена теза. Единият от тях – устен, пред комисия от преподаватели. В рамките на следването ми съм специализирала "Международни отношения". Другите специалности бяха икономическа, вътрешно политическа и културна журналистика.
Тази година кандидат-студентски изпит за "Журналистика" няма да има. За сметка на това е обявен прием за нова магистърска специалност – "Лайфстайл журналистика". Ще се изучават теми като изкуство, театъра, музиката, литературата, киното, а също "културата на личността във всекидневния живот, въпросите на дома, здравето, семейството, любовта, секса, физическата култура, обзавеждането, интериорния дизайн, мебелите, градината и качеството на живот".
Веднага ви казвам – като собственик и издател на лайфстайл медия – никога не бих назначила студент, завършил такава "специалност". И не защото няма да ми върши работа, най-вероятно ще е полезен. А защото очевидно е човек, който няма други стремежи, а това е тъжно. Още по-тъжното е, че най-големият университет в България изобщо предлага такава специалност на своите студенти. Когато нивото пада не само в медиите, но и в университетите, не остава много надежда.
Сигурна съм, че тази тематична насоченост е замислена с най-добри чувства и намерения. Даже съм сигурна, че в нея ще преподават прекрасни специалисти, някои от които са преподавали и на мен. Най-вече съм сигурна, че хората там се гордеят, че предлагат толкова адекватно на актуалните тенденции образование, че са толкова в час, така да се каже.
Вероятно мислите – прави са, животът се промени. Да, не отричам. Днес хората с влияние не са тези, които имат да кажат нещо смислено, а хората, които знаят как да се снимат така, че да изглеждат красиви.
Днес посланието е как изглеждаме, а не какво съдържаме. ОК, няма проблем. Проблемът е, че това не може да е предмет на висше образование.
Не разбирам защо трябва да го има, когато всеки млад човек с два грама акъл в главата си тези неща ги знае от личен опит. Не разбирам защо не изграждаме хора с познания в културната сфера например. В същото време плачем, че няма хора, способни да правят истинска професионална критика, театрална примерно. Нямаме добри разследващи журналисти /макар липсата им да се дължи и на други фактори/, нямаме достатъчно, които да разбират от международни отношения, от икономика...
Софийският университет има мисията да държи ниво, да изгражда вкус и отношение към живота и познанието, да изгражда носители, ползватели и създатели на култура, а не да учи на "Инфотейнмънт, Медии и пари, Арт журналистика, Гурме и медии, Право и лайфстайл."
По пътя, по който са тръгнали, най-вероятно ще стигнат до специалност "Обща култура". Там вероятно напливът ще е много голям...
Пиесата на абсурда, в която живеем
