ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Вяра, Надежда, Любов и мъдрата им майка София

Вяра, Надежда, Любов и мъдрата им майка София

снимка: http://www.pravoslavieto.com/

На 17 септември православната църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - прекланяме се пред добродетелите, които са ни устойчива опора в живота - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

Преданието разказва, че през втората половина на І век и в първите десетилетия на II в Римската империя живеела, християнка, която се казвала София. В своя живот тя оправдала напълно името си, което означава „мъдрост“. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов.

След раждането на третата дъщеря София изгубила своя съпруг. Майката посветила целия си живот на това да възпита дъщерите си в християнските ценности. Искала те да показват в живота си добродетелите, на които били кръстени. Под нейно ръководство дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, стремели се да подражават на майка си и да показват усърдие в богослужението и молитвите.

Благородството на семейството привлякло вниманието на мнозина в Рим. Целият град разказвал за тях, докато накрая слухът достигнал и до управителя на областта – Антиох. Приискало му се да види лично това необикновено семейство. А от разговора си по-късно с тях той се убедил, че те изповядват дълбоко християнската вяра. Разказал какво видял с очите си на тогавашния император Адриан и от двореца излязла заповед да се явят незабавно при него. Майката и дъщерите се хванали за ръце и се отправили към двореца. Макар да разбрали смисъла на това повикване, смут и тревога не личали по лицата им. Адриан започнал да разпитва от кой род са, как се наричат и каква е вярата им.

Отговор дала мъдрата майка. Смирено тя заявила, че дъщерите й носят в себе си божественото име на Исус Христос и добавила: Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да похваля. С това име се хвалят и моите дъщери!

Императорът се замислил дълбоко и пратил София и дъщерите й при една знатна жена на име Паладия и й поръчал да ги наблюдава, а след три дни да ги доведе при него на съд. В дома на Паладия София имала достатъчно време да поучи дъщерите си и ден и нощ ги утвърждавала във вярата с вдъхновени от Бога слова. Поучавала ги пламенно с думите:

- Мои мили щерки, дойде вече времето на нашия подвиг! Съобразено с вашите прекрасни имена вие трябва да покажете твърда вяра, непоклатима надежда, нелицемерна любов. Скъпи мои щерки, не се съблазнявайте от изкушенията на врага. Царят ще ви обсипе с ласки и обещания за големи дарове, за слава, богатство и чест. Знайте – всичко изчезва като дим, като прах, който вятърът измита от земното лице. О, мои прекрасни дъщери, помнете болките ми при вашето раждане и трудовете ми, с които ви отгледах!

Дъщерите слушали думите на майка си и ги вплитали дълбоко в сърцата си.

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Тя обаче проявила необикновена сила през цялото време.

След като трите момичета били подложени една по една на различни изтезания, от които останали невредими, били посечени с меч, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Положила ги в скъп ковчег и ги погребала извън града, на висок хълм. Три дни прекарала на гроба на дъщерите си. Молела се усърдно и плачела от радост. Така предала душата си на Спасителя, сигурна, че отива при дъщерите си. Източноправославната църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция. 

 

Вълнуващи събития, които да посетим в Деня на София

Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.