На 17 септември православната църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - прекланяме се пред добродетелите, които са ни устойчива опора в живота - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
Преданието разказва, че през втората половина на І век и в първите десетилетия на II в Римската империя живеела, християнка, която се казвала София. В своя живот тя оправдала напълно името си, което означава „мъдрост“. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов.
След раждането на третата дъщеря София изгубила своя съпруг. Майката посветила целия си живот на това да възпита дъщерите си в християнските ценности. Искала те да показват в живота си добродетелите, на които били кръстени. Под нейно ръководство дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, стремели се да подражават на майка си и да показват усърдие в богослужението и молитвите.
Благородството на семейството привлякло вниманието на мнозина в Рим. Целият град разказвал за тях, докато накрая слухът достигнал и до управителя на областта – Антиох. Приискало му се да види лично това необикновено семейство. А от разговора си по-късно с тях той се убедил, че те изповядват дълбоко християнската вяра. Разказал какво видял с очите си на тогавашния император Адриан и от двореца излязла заповед да се явят незабавно при него. Майката и дъщерите се хванали за ръце и се отправили към двореца. Макар да разбрали смисъла на това повикване, смут и тревога не личали по лицата им. Адриан започнал да разпитва от кой род са, как се наричат и каква е вярата им.
Отговор дала мъдрата майка. Смирено тя заявила, че дъщерите й носят в себе си божественото име на Исус Христос и добавила: Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да похваля. С това име се хвалят и моите дъщери!
Императорът се замислил дълбоко и пратил София и дъщерите й при една знатна жена на име Паладия и й поръчал да ги наблюдава, а след три дни да ги доведе при него на съд. В дома на Паладия София имала достатъчно време да поучи дъщерите си и ден и нощ ги утвърждавала във вярата с вдъхновени от Бога слова. Поучавала ги пламенно с думите:
- Мои мили щерки, дойде вече времето на нашия подвиг! Съобразено с вашите прекрасни имена вие трябва да покажете твърда вяра, непоклатима надежда, нелицемерна любов. Скъпи мои щерки, не се съблазнявайте от изкушенията на врага. Царят ще ви обсипе с ласки и обещания за големи дарове, за слава, богатство и чест. Знайте – всичко изчезва като дим, като прах, който вятърът измита от земното лице. О, мои прекрасни дъщери, помнете болките ми при вашето раждане и трудовете ми, с които ви отгледах!
Дъщерите слушали думите на майка си и ги вплитали дълбоко в сърцата си.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Тя обаче проявила необикновена сила през цялото време.
След като трите момичета били подложени една по една на различни изтезания, от които останали невредими, били посечени с меч, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Положила ги в скъп ковчег и ги погребала извън града, на висок хълм. Три дни прекарала на гроба на дъщерите си. Молела се усърдно и плачела от радост. Така предала душата си на Спасителя, сигурна, че отива при дъщерите си. Източноправославната църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Вълнуващи събития, които да посетим в Деня на София
