Общество

Христо Ботев: „Да! Патриоти сме ние, дордето сме пияни...“

Той посвещава целия си живот на своята най-голяма любов - родината

Христо Ботев: „Да! Патриоти сме ние, дордето сме пияни...“

Снимка: "Изгубената България"

Днес почитаме Ботев и загиналите за свободата на България. “Ботев имаше лоша репутация. Всички му се бояха, ненавиждаха го, уважаваха го. Той правеше навред да говорят за него, повечето лошо. Той беше, както винаги, скитник безпомощен, бездомен и сиромах, като Йова. Полицията го следеше. Богаташите го презираха. Младежите го отбягваха, но обичаха. Никой не можеше да издържи смелия му орлов поглед… Той беше жив протест против неравенството, против неправедното възвишение на някои в обществото”, пише за него Иван Вазов.

Ботев посвещава целия си живот на своята най-голяма любов – родината. Днес избрахме да ви представим няколко негови цитата, но не от стихотворенията, а от публицистиката му, в която споделя своите възгледи, емоции, надежди и разочарования.

“...Нашия народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имота ти, с живота ти, с трудът ти, с децата ти и най-свещените предмети на твоето човешко съществувание, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за твоите страдания! Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен...."

„Да! Патриоти сме ние, дордето сме пияни, народни сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременните  истини, играят народни игри, пеят „народни“ песни, пият, ядат и се веселят; а в това също време пред тежките и безчовечните страдания на народът дигат тостове за здравието на тирана, за дългоденствието на робството и за щастието на глупците. На тоя свещен и тържествен за нас празник вие ще да чуете, че патриотите реват: „Да живее робът! Да живее нашият милостив тиранин! Да живеят нашите калимавки! Да живеят пиевиците на народът! Да живее нашата всеобща подлост!“

Прочетете още...


„Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: магаре, свиня или вол; и не се сърди — дору още се радва, кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце? Дали славеят принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на широчина? Дали пилето има повече мозък, повече ум, отколкото почтеното магаре, този философ не само между животните, но и между човеците? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо от скопения вол, туй подобие на нашия търпелив народ? Но иди и речи такава дума на нашите, например (ний се с примери ще говорим) литератори, поети, вестникари, чорбаджии, учители и прочии раби божии, та виж какво ще ти се струпа на главата от сичките тези труженици в полето на глупостта.“

Прочетете още...


„Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите.“

***

„Ние живееме в свободна земя и никой не може да ни запрети да изпълниме дългът си към своето Отечество. Няма власт над оная глава, която е готова да се одели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“

***

„Мас има, свиня не е; ум има, човек не е; аз го имам за магаре, ти го имаш за светия. Що е то? — Чорбаджия.“

Прочетете още...


„И аз съм патриот, господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довождат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюбрето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощят на припек; а аз ще да изляза из своят палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: „Гледайте, очи, ненагледайте се!“

 

5 любими стихотворения на Петко Р. Славейков