Ретро

Перлите на София: Къщата на писателя Константин Петканов

Домът е бил притежание на генерал-майор Паприков (1858-1920). Тук в началото на 1930 г. се настанява под наем писателят Константин Петканов, пристигнал от Бургас с двете си малки дъщери.

Перлите на София: Къщата на писателя Константин Петканов

Проектираната от архитект Дьо Шампо къща на софийската уличка “Герлово” 13 е била предназначена за дом на губернатора на града, генерал Неделчев.

Сградата е триетажна с тавански полуетаж в стил модерн (известен още като сецесион или ар нуво), с чудесна украса от растителни мотиви по еркера, достатъчно забележителна, за да получи статут на паметник на културата през 1978 г.

Домът е бил притежание на генерал-майор Паприков (1858-1920). Тук в началото на 1930 г. се настанява под наем писателят Константин Петканов, пристигнал от Бургас с двете си малки дъщери.

Романът “Морава звезда кървава” нарежда Петканов до имената на видни антивоенни автори като Ремарк и Барбюс. Цар Борис ІІІ награждава писателя с орден “България” 3 степен. Освен белетрист, Константин Петканов е и общественик, председател на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България, представител на Българо-британското дружество, на Лигата на говорещите английски език. Удостоен е със специален орден “Бял орел” за участието си в акциите по спасяването на българските евреи.

По времето на Народна република България при комунистическата власт Петканов е директор на културата в Министерството на информацията, избран е за академик от създателите на Института по литература към БАН.

Съдбата среща вдовеца с две малки момиченца с поетесата Магда Драгова, разведена с дъщеричка, която става негова спътница в живота.

Магда Петканова е авторка на текста на “Ако зажалиш някой ден”, често смятана за народна песен; музиката й пък е на Марин Големинов. Къщата на “Герлово” 13 някога е била място на срещи с Илия Бешков, Любомир Пипков, Елин Пелин, Евгения Марс, Анна Каменова, Петко Стайнов... Сега красивата сграда стои самотна като в стих на Магда Петканова: “Градът е стар, изглежда запустял, / дохожда само поща във неделя. / Години гледам през прозорец бял / как жителите гинат от безделие...”