Списанието

#4: GirlPower

В единствения месец от годината, който сме определили за „женски“, в навечерието на абсолютно женския празник 8 март, се замислихме – за женските права, за стремежа на жените към независимост и равнопоставеност, в миналото и днес, за феминизма като обществено и философско течение, за женската енергия да се справиш със света, за самочувствието да си жена, без да се извиняваш от екрана на телевизора.

Наскоро в предаването на БНТ Култура.bg чух с ушите си как водещата обявява първите си гости –авторката и художничката на книгата “Аз съм българка”, после казва, почти с извинение: „Но няма да прекаляваме с женското присъствие в студиото. Следва репортаж за великите режисьори, а за великите режисьорки ще говорим другата година”. В смисъл – никога. Тази случка ме разтърси  и ме накара да се замисля как след толкова години борба за равни права, продължаваме не само да позволяваме на стереотипите да ни поставят в ъгъла, но и сами да се ограничаваме. Въпрос на възпитание, на самочувствие и на обществени порядки. Самият факт, че големите имена от женски пол в нашата история са изредени в отделна книга, трябва да ни накара много сериозно да се замислим.

И ние го направихме – в единствения месец от годината, който сме определили за „женски“, в навечерието на абсолютно женския празник 8 март, се замислихме –  за женските права, за стремежа на жените към независимост и равнопоставеност, в миналото и днес, за феминизма като обществено и философско течение, за женската енергия да се справиш със света, за самочувствието да си жена, без да се извиняваш от екрана на телевизора.

По скалата между „слабия“ и „втория“ пол  ние често се лутаме в търсенето на собствена идентичност, опитвайки се да съвместим безбройните роли, които съвременността безмилостно ни налага. Феминизмът и движенията за равни права от 19 и 20 век отговориха на много въпроси, но поставиха още повече. Трябва ли да сме феминистки, какво изобщо означава феминизъм и предполага ли той абсолютно изравняване на социалните роли? Минава ли феминизмът през мъжемразството и агресивното налагане на политически коректния ракурс на съвременния краен либерализъм? Или пък, преследвайки крайните форми на равенство, развявайки знамето на политическия феминизъм, вместо да изпишем вежди, изваждаме очи, предизвиквайки равен по сила, но обратен по знак отпор от страна на различни реакционни и религиозни кръгове?

Докато спорим, най-вече със себе си, понякога забравяме, че за да се чувстваме днес с равни права и възможности спрямо мъжете, в понякога невидимата нишка на историята е имало борба. Имало е жени, които са се борили и които са победили. Нашите баби и прабаби, които са извоювали мястото ни не само под слънцето, но и пред урните, в цеха, на катедрата, са тези, на които в най-голяма степен дължим своята благодарност, но са и тези, които познаваме най-малко. Тях просто ги няма в учебниците, няма ги в имената на улиците, няма ги на банкнотите и най-вече – в обществената ни памет.

Но макар и често да не познаваме историята, в нашата времева действителност също има общества, в които мястото на жената ни напомня болезнено, че не само имаме късмет, а че винаги трябва да сме нащрек. Да не забравяме, че нищо не ни е дадено даром. Борбата на жените за елементарни права като правото на шофиране и посещението на футболен мач в държави като Иран и Саудитска Арабия ни изглеждат екзотично, но с неудоволствие потръпваме, когато в европейски общества като Полша жените са принудени да излязат на улицата, за да защитават правото си на аборт, доскоро възприемано като затворена страница в борбата за човешки права. Понякога ни се струва, че масови обществени движения като #metoo в Америка нямат никакво отношение към нас самите, но всяка втора от нас може да разкаже поне един случай на сексуално посегателство или сексизъм от страна на преподавател, шеф, колега или случаен минувач...

Посветихме новия си брой на правата на жените, защото вярваме, че те винаги трябва да бъдат тема на обществен разговор, както и човешките права по принцип. Пример, че има смисъл да се говори, е повишената обществена чувствителност по темата за домашното насилие – тема, която доскоро беше табу, а днес все повече се превръща в територия на нулева обществена и медийна търпимост.

Опитахме се да си отговорим на въпроса какво е феминизъм в разговор с 10 известни българки, които разсъждават по темата от лична гледна точка, както и в интервютата на Искра Ангелова с две професорки – от София и Бостън, които с лекота попълват липсващите брънки от обществената мисловна верига. Припомняме за мястото на жената в историята чрез текста на Емил Джасим и за борбата за равноправие на българката през погледа на Елица Павлович. Анита Димитрова ни разказва за мястото на жената в съвременното кино, а Краси Генова ни връща в 16 век с разказа си за най-известната художничка на своето време – Артемизия Джентилески. Милена Фучеджиева с досада разсъждава по темата за еманципацията, давайки ни възможност да се усмихнем и да махнем с ръка, лукс, за който преди век нашите баби не са можели да мечтаят.

Надежда Дерменджиева, Мери Куант, Елизабет Арден и една плеяда „малки жени“, които правят голяма промяна в модата, са другите герои в този силно женски брой, в който модната фотосесия и корицата са дело на фотографката Диляна Флорентин – истински Girl Power.

 

Къде можете да откриете четвърти брой на "Момичетата от града"?