Музиката е универсален език, който успяваме да разберем със сърцето си. Един от най-големите „лингвисти“ в световната музикална история си остава Джими Хендрикс, който днес щеше да стане на 79 години. Той притежава изумителна способност да опитомява китарата и да свири на нея не само с пръсти, но и със зъби, със затворени очи, а понякога дори я слага зад гърба си и пак уцелва струните. И не просто удря правилните акорди, а създава виртуозни произведения в своите импровизации.
Музикантът се ражда на 27 ноември 1942 година в Сиатъл, Вашингтон, а рожденото му име е Джони Алън Хендрикс. Когато е на 3, баща му решава да го прекръсти с името на починалия му брат – Джеймс, откъдето идва и познатото и до днес обръщение Джими. Родителите му се развеждат, когато е на 9, а 7 години по-късно майка му умира. Джими е оставен при баба си – индианка от племето чероки.
Първите си музикални опити прави с укулеле, а по-късно баща му подарява акустична китара, която е купил от битака за 5 долара. Отделя се от музиката само докато е в армията. Постъпва като парашутист, за да избегне присъда за шофиране на крадена кола, но на 26-ия скок си чупи глезена и се уволнява. После се мести в Нашвил, където започва да свири с местни групи. Талантът му веднага е забелязан и става поддържащ музикант на изпълнители като блус музикантът Би Би Кинг и дори самия Литъл Ричард, считан за един от пионерите в рокендрола.
Големият му пробив обаче не идва на родна земя – китаристът на група Animals вижда необятните способности на Джими и му урежда среща с британския продуцент Майкъл Джефри. Двамата се договарят и така се ражда групата The Jimi Hendrix Experience, в чийто състав влизат още китаристът Ноел Рединг и барабанистът Мич Мичъл. Триото покорява музикалните сцени във Великобритания, а Джими се нарежда до големите имена на Ерик Клептън, с когото стават приятели, и членовете на The Beatles и The Who.
Продължава на следващата страница...
Хендрикс успява да ги впечатли с неподправения си усет за хармония и стремежа да звучи различно от всички свои съвременници. Целта му е изпълнена – смесва стилове успешно, а музиката му се превръща в безкраен експеримент с експлозивни резултати… Буквално. Китаристът дори подпалва инструмента си на сцената, а по-късно е приет в болница заради изгарянията си.
През 1967 г. излиза първият му голям хит Hey, Joe, достигнал до върховете на музикалните класации. Този запис е и първият, в който Джими се осмелява да пее, благодарение на съветите на музикантите от групата му. Отношенията между тримата обаче са обтегнати и групата се разделя през 1969 г. За Ноел Рединг и Мич Мичъл става все по-трудно да влизат в експериментите на Хендрикс, а в същия период той употребява наркотици все по-често. През 1968 г. е арестуван в Стокхолм, след като в пиянството си разбива хотелската си стая. През следващата година е задържан на летището в Торонто, защото в багажа му е открит хероин. Освободен е от ареста срещу 10 хиляди долара гаранция, но остава затворник на зависимостта си към субстанциите.
Тя си проличава и на сцената – музикантът прави неприлични жестове по време на концертите, кара се с екипа си, агресивен е. През 1970 г. излиза най-известната му песен Purple Haze, за която мнозина смятат, че е повлияна от употребата му на LSD и други психеделични наркотици. В същата година – на 18 септември, Джими е намерен мъртъв в една от подземните стаи на хотел "Самарканд" в Западен Лондон, където прекарал нощта с приятелката си Моника Данеман.
След извършена аутопсия се установява, че музикантът се е задушил, докато е повръщал под въздействието на успокоителни. Когато полицията пристига на адреса, намира само тялото на китариста, а вратата е широко отворена, защото Моника бяга. По-късно тя разкрива, че Хендрикс е взел 9 от нейните приспивателни, а през 1966 г. се самоубива, след като започва ново разследване за смъртта на Хендрикс и започват да я обвиняват за случилото се.
Джими Хендрикс остава завинаги на 27, също като Джанис Джоплин, Джим Морисън, Кърт Кобейн и Ейми Уайнхаус.
