Изкуство

10-те най-добри филма на 2021 според "Time"

Няколко идеи, с които да си вземем подобаващо "сбогуване" с 2021 година

10-те най-добри филма на 2021 според "Time"

снимка: кадър C'mon C'mon

Ако 2020 г. подозрително много приличаше на безкрайна процесия от мрачни зимни дни за любителите на киното, то 2021 г.силно наподобяваше пролет, в която филмите като малки цветчета растяха навсякъде, напук на Covid-19.

Причината за това отчасти е добре известна: редица от най-добрите филми за миналата година бяха завършени през 2020 г., но  поставени на пауза, докато могат да направят дебюта си подобаващо на големия екран. Смело можем да кажем, че това е времето на появата на щедри лъчи светлина след месеци тъмнина. От авторитетното издание „Time“ ни приканват да се обърнем и да поемем отново към света на седмото изкуство с 10 от най-добрите продукции, които да ни напомнят за удоволствието от ритуала на гледането на филми.

Drive My Car

Япония официално представи своята кандидатура за най-добър международен игрален филм за наградите на Оскар следващата година. "Drive My Car“ е по едноименния разказ на Харуки Мураками от неговия сборник „Мъже без жени" ("Men Without Women"), с режисьор е Рюсуке Хамагучи. Критици и зрители си стиснаха ръцете, че това е една наистина стойностна продукция. 

Филмът проследява историята на млад театрален актьор и режисьор, който скърби за смъртта на съпругата си. Героят на име Юсуке Кафуку получава предложение да режисира пиесата „Вуйчо Ваньо“ за театрален фестивал в Хирошима. Животът междувременно решава да го срещне с Мисаки Уатари, която е назначена за негов шофьор. В сюжета се намесва и Коджи Такацуки – чаровен телевизионер, който е познавал починалата съпруга на режисьора, а с появата му се оказва, че не всеки спомен от миналото е сладък.

The Tragedy of Macbeth ("Трагедията на Макбет")

Може да сте виждали тази история на екрана стотици пъти, но похватите на режисьора Джоел Коен наистина впечатляват с оригиналност. Филмът е представен изцяло в черно-бели цветове, а Франсис МакДорманд и Дензъл Уошингтън са най-доброто решение за изпълнение на главните роли. Най-вълнуващото е, че сякаш тази 400-годишна пиеса се разгръща отново по съвсем нов начин.

C'mon C'mon ("Хайде, хайде")

Филмът C'mon C'mon ("Хайде, хайде") е сред най-изящните филми за годината, които са наслада за окото. Особено след като сме запазили спомена от великото изпълнение на Хоакин Финикс в „Жокера“, с което си спечели напълно заслужено „Оскар“.

Сюжетът разказва за радио-журналиста Джони (Хоакин Финикс), който пътува из кътчетата на Америка, за да интервюира деца за това как си представят бъдещето, заедно с 8-годишния му племенник Джеси (Уди Норман), а между двамата гарантирано се поражда дълбока привързаност.

The Disciple

Певец с изумителна дисциплина се стреми да пробие в нерентабилния свят на индийската класическа музика само за да  да осъзнае, че в крайна сметка му липсва една съществена подробност - пламъчето на гения. Въздействащият филм на режисьора Чайтаня Тамхане представя история, която е доказателство, че с поставянето на самоцел в изкуството, може да има пагубни последствия, като това да се дистанцираш от живия живот и да живееш по границите на съзнанието си.

Passing

Умелата адаптация по едноименния роман на Нела Ларсен от 1929 г. разказва за две приятелки от детството, които се срещат отново като възрастни. И двете са чернокожи, но една от тях е избрала да живее като бяла американка. Историята разглежда идеята за американската мечта – бленуваната свобода, която твърде често излиза скъпо.

Има още...


Parallel Mothers ("Паралелни майки")

„Паралелни майки“ на Алмодовар обръща поглед към едно от най-големите му вдъхновения – майчинството. Особено любопитен е фокусът към „несъвършените майки“. Филмът разказва за паралелно развиващите се истории на две жени, които раждат по едно и също време. Режисьорът Педро Алмодовар потвърждава една съществена истина за майчинството: историята е дело на майките – цивилизацията не може да има своето продължение без тях.

 

The Souvenir, част II

В полу-автобиографичния филм на английската режисьорка Джоана Хог се разказва за млада студентка в Лондон през 80-те години на миналия век, която преминава през сърцераздирателна лична трагедия, докато завършва филма за своята дипломна работа. С тази привидно неусложнена история, Хог улавя множество аспекти на това какво е да си млад човек, нетърпелив да остави следа в света, който същевременно се нуждаеотчаяно да намери смисъла във всичко.

Summer of Soul

Документалният филм, който е дебют за музиканта Ахмир Томпсън, познат с с псевдонима Questlove, разказва за емблематичния музикален фестивал в Харлем в Ню Йорк, през 1969г.

Културното събитие привлича огромен брой зрители, но през годините този празник на музиката от ерата на гражданските права е до голяма степен забравен или по-вероятно - пренебрегнат. Във фестивала участват Стиви Уондър, Махалия Джаксън, Нина Симоне, и други имена, известни по цял свят.

The Worst Person In The World ("Най-лошият човек на света")

Драматаичната любовна история на датско-норвежкия режисьор Йоаким Триер е посветена на търсенето на любовта и смисъла на живота в настоящето. Действието се развива в Осло и проследява живота на Джули в продължение на четири години – докато младата жена се опитва да се справи с бурите в морето на любовта, и прави всичко възможно да открие своя път в живота. А погледът навътре й позволява да разбере всичко това.

The Power of the Dog ("Силата на кучето")

Фил Бърбанк (Къмбърбач) е обаяетелен собственик на ранчо, който вдъхва страхопочитание в околните. Когато брат му води в дома съпругата си и сина ѝ, Фил променя светогледа си и осъзнава, че и той може да обича. Уестърнът е базиран на романа на Томас Савидж от 1967. За него от изданието "Time" пишат: "Филм, толкова широк, колкото откритото небе.  Такъв, в който човешките емоции са видими, фини и същевременно остри като стръкче зелена трева."

Филм по разказ на Харуки Мураками