Животът ни се промени за броени дни. Дори и това, че сме късметлии (засега) да не живеем в региони, засегнати зловещо от пандемията, не е достатъчно, за да съхраним психическото си здраве. Ще отнеме много време, докато се адаптираме към новата ситуация, а със социалната изолация ще дойдат и много други проблеми – липсата на перспектива за семейни пътувания, намаляващ обем на работа и притеснение за финансите в семейството. 

Има обаче и малки хитринки, които ще ни помогнат да се разведрим и да преминем бавно, но успешно през предизвикателствата. Една от тях безспорно е успокояващият филм. Той не трябва непременно да е сладникава романтична комедия, но не пречи и да е такъв. Може да е и мюзикъл, който да ни пренесе в света на изкуството. Или биография на писател, изследовател или политик. Но със сигурност не трябва да е някоя огромна интелектуална претенция, която да ви натовари повече, в ситуация в която всички ние сме особено пренавити. Ето я и нашата колекция!

"Джули и Джулия"

Биографичната история на Джулия Чайлд е перфектна за настоящото ни настроение. Не е прекалено романтична, вдъхновяваща е, а и подтиква към това да застанем най-накрая до печката и да заменим безвкусните консерви боб, купени в момент на умопомрачение, че ще загинем от глад по време на пандемията, с кулинарно угощение. Освен това героите на Мерил Стрийп и Стенли Тучи като съпружеска двойка във Франция, която се стреми да популяризира френската кухня в Съединените щати в средата на XX век, са наистина впечатляващи. Както и опитът на Джули Пауъл половин век по-късно да сготви за една година 524 рецепти от готварска книга на Чайлд, пишейки за това в блога си.

"Речта на краля"

"Речта на краля" е от онези филми, след които си казвате "заслужава си всяка една номинация и награда". Филмът наистина докосва и най-закърнялата душа, като някак ненатрапчиво и полека ни дава кураж да преодолеем всяко едно препятствие. Колин Фърт е повече от блестящ в ролята на Крал Джордж VI, но Джефри Ръш е този, който изнася филма на гърба си с майсторска актьорска игра. А финалната реч на фона на 7-а симфония на Бетовен е наистина спираща дъха. 

И още ...