Изкуство

Британското издание на "Vogue" отбелязва 100 години

Изложбата "Vogue 100: A Century of Style"

Не бих искала да правя обобщаващи изказвания, но до известна степен голяма част от моето поколение не сме много вещи в модата. Това едва ли е поради някаква много специална, правеща ни по-различни от другите момичета, причина. По-скоро донякъде е заради униформено сивата социалистическа действителност, в която притежанието на чифт дънки или поло, донесено от познат на познатия чрез шофьор на камион за превоз на товари, се считаше едновременно и за бунт, и за лукс, и за принадлежност към някаква митична група от хора с достъп.  В общество като това обаче все пак ми е останал някакъв приличен вкус, незатънал в недостъпния навремето деним или около красивите шапки с воалетки и романтични рокли от списанията за далечни филмови звезди.

Така, донякъде невинен лаик в света на модата, попаднах на изложба в Националната портретна галерия в Лондон в чест на 100-годишнината на британското издание на списание "Vogue". Бях там в качеството си на придружител на един истински моден познавач и ценител. [[quote:0]] По време на Първата световна война поради затрудненията, предизвикани от ограниченията в корабоплаването и недостига на хартия в САЩ, "модната Библия" преустановява доставки за стария континент. Затова през 1916 г. списанието стартира самостоятелно в Обединеното кралство. Първи главен редактор е Елспет Чамкамюнъл (Elspeth Champcommunal).

Още от самото начало британският "Vogue" излиза от стереотипа на типично модно списание - в него има статии за обществения живот, здравни съвети, спортни новини. При следващия главен редактор - Дороти Тод, фокусът се измества към литературата. На страниците на списанието могат да се четат Вирджиния Улф и Олдъс Хъксли. Това обаче е причина част от аудиторията да се оттегли. След две години списанието има нов редактор - Алисън Сетъл, която остава начело девет години.

При Одри Уидърс - главен редактор в продължение на цели двайсет години, "Vogue" отразява развитието на Втората световна война, появяват се репортажи от Нормандия, за Освобождението на Париж и за Бухенвалд.


От 1992 г. британският "Vogue" се ръководи от Александра Шулман, известна с опитите си да промени лицето на модата - именно чрез прекратяване използването на твърде кльощави модели. Освен това на интернет страницата на списанието аудиторията има възможност да открие над 25 блога за мода, красота, здраве и култура, видео материали с интервюта със световни дизайнери, модни дефилета...

За да отбележи стотния си рожден ден, британското издание на "Vogue" организира изложбата "Vogue 100: A Century of Style". Тя се помещава в Националната портретна галерия в Лондон, където от 11 февруари до 22 май са изложени над 280 фотографии от архива на издателство "Condé Nast".

Портретите, сред чиито автори са майстори като Сесил Бийтън, Ървинг Пен, Дейвид Бейли, Марио Тестино, показват историята на списанието. Изображенията са на културни, модни икони и емблематични личности - Анри Матиас, Франсис Бейкън, Лушън Фройд, Марлене Дитрих, Фред Астер, Деймиън Хърст, Дейвид Хокни, Гуинет Полтроу, Дейвид Бекъм, Кейт Мос, Линда Еванджелиста, принцеса Даяна и др. [[more]] Ние посетихме изложбата през март. Около двайсет минути преди отварянето на галерията пред входа вече имаше поне десетина чакащи - хора с подчертано свежа и оригинална модна визия. Всичко е точно на мястото си, с мисъл и определена цел - от скандалните фотографии на Кейт Мос по бельо, дело на Корин Дей и манифест на стила гръндж, до тези на Хорст П. Хорст - вдъхновили Мадона за песента й "Vogue".

Времена, стилове... Вървя и виждам как нещата се преливат, обърквам Кейт Мос с Бриджит Бардо, разпознавам Вивиан Уестууд. Откривам Лушън Фройд и Френсис Бейкън - триптихът на Бейкън, посветен на Фройд, е една от най-скъпо продадените наскоро картини!...

Една сутрин в света на модата в една от нейните столици - обогатяващо и вълнуващо преживяване, което пожелавам на всеки!