Струва ли ви се понякога, момичета, че животът, работата и вихъра на задачите са най-важното нещо в света. И се въртим около този център, наречен тук и сега, без да забелязваме почти нищо от това, което ни заобикаля. А то е толкова много и толкова красиво.
Мислех си за това, докато разглеждах снимки от книгата на Дон Комаречка "Macro Photography: The Universe at our Feet". Капчици вода, снимани с перфектна техника. Като мънички вселени, отразяващи цветове, форми, живот ... Толкова далечно и странно изглеждат. Мигове във времето, които същесвуват само толкова, колкото да ги запечата камерата на фотографа, преди да изчезнат завинаги.
Подарете си няколко минути и ги разгледайте.