Днес се навършват 170 години от рождението на големия български поет, писател и драматург, патриарха на българската литература – Иван Вазов.
По този повод в Градската градина пред Народния театър ще се открие изложба с документи и снимки от живота на Вазов, а след това към дома на писателя на столичната улица "Раковски" ще тръгне шествие с участието на актьори от трупата на театъра, интелектуалци и граждани.
В 18 часа именно в Народния театър на специална церемония ще стане ясно кой е носителят на новоучредената награда за духовен принос на името на Иван Вазов. След това ще бъде показан документалният филм "Театър по време на пандемия" на режисьора Борис Радев, както и най-новият спектакъл в афиша на театъра – "О, ти, която и да си...", посветен на жените музи на Вазов.
Да си спомним за Иван Вазов и чрез някои от най-силните му думи!
***
"О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно! ... "
***
"Науката е светилото на един народ, литературата е животът му."
***
"Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш?"
***
"Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!"
***
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
***
"Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти…"
София за четене
