Десетилетия наред през зимата си задавам въпрос как точно функционират държавите на север... Излизам, преодолявам вълни замръзнал лед по тротоара и си мисля, че предпочитам да прекарам студовете, потънала в зимен сън. Влагам толкова психологическа енергия в баналното, делнично пътуване от типа “дотам и обратно”, че и най-простото отклонение ми се струва чутовен подвиг.
Забелязах афиша за изложбата от фотоси на актрисата Татяна Лолова в галерия “Средец” на Министерство на културата на връщане от работа и първия ден го подминах, но мисълта за него ме човъркаше и следващата привечер влязох да се порадвам на 19-те портрета, направени от художника-фотограф Лазар Гушев.
Обичам Татяна Лолова. Тя, освен всичко, ми напомня на най-малката ми леля, усещам любимото ми излъчване на ведрост и лекота – онова, което обичам да обобщавам в изречението: “Няма смисъл да гледаме сериозно на живота, след като единствената сигурност в него е, че накрая няма да се отървем живи.”[[more]]Фотографът Гушев споделя, че фотосесията за тези портрети е траяла около 20 минути. На десет от тях актрисата, която миналата година през ноември навърши 80, е с шапка, като някои от тях са величествено аристократични, но на повечето (със или без шапка) Татяна Лолова не се е сдържала и е направила забавни физиономии, които аз обикновено наричам “муцунки”.
Възхитително добре Лазар Гушев е уловил и артистизма, и красотата на зелените й очи, и таланта на любимата актриса. Излизайки от галерията, мислено се усмихвах, макар че за съжаление освен персонала аз бях единственият посетител...
