ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

27 пропуснати целувки или защо не пропуснах този филм

27 пропуснати целувки или защо не пропуснах този филм

Забелязали ли сте, че има един контингент от филми, които се от години се въртят по кината? Под кина имам предвид разбира се не салоните в моловете, а Дом на киното, Одеон, Евро Синема, Влайкова... Филмите са предимно европейски, с голям акцент върху испанското кино от и след Алмодовар. Голяма част от тях не съм гледала, а май и никога няма да го направя, просто си знам, че като мине моментът, вече няма смисъл.

В този дух не мога да си обясня как така реших да гледам „Лято или 27..” точно 11 години след неговото създаване и съответно – въртенето му по кината. Действието се развива в Грузия и за мен тази екзотика беше най-ценното в този иначе лек и наивистичен филм, в който става дума за израстването на една девойка в жена и прочие такива вълнения. Действието се развива в едно малко грузинско градче, населено с всякакви чудаци и техните забавни образи през цялото време ми напомняха филмите на Костурица. Градчето от своя страна беше толкова живописно, че щеше да е грехота, ако филмът не беше пресъздал атмосферата му толкова впечатляващо. Дразнеше донякъде единствено изобилието от езици, на които се говореше – грузински, руски, английски, френски.

Но като цяло  –  визуално въздействащ и емоционално интригуващ летен филм, който може и да пропуснете, но може и да гледате, без да съжалявате.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...