ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

3 филма + 3 сериала, които ни показват силата на любовта между две жени

3 филма + 3 сериала, които ни показват силата на любовта между две жени

Снимка: FilmColumbia

Имаме няколко любими лесбийски двойки в киното и със сигурност една от тях са Каръл (Кейт Бланшет) и Терез (Руни Мара) във филма “Каръл“, създаден по книгата на Патриша Хейсмит. Помним и спечелилия „Златна палма“ в Кан – „Синият е най-топлият цвят“, в който любовта между Адел (Адел Ексаршополус) и Ема (Леа Сейду) е показана изключително откровено и емоционално. В месеца на София Прайд обаче решихме да ви покажем няколко по-нови продукции, които ни показват колко силна и красива може да бъде любовта между две жени.

„Портрет на момиче в пламъци“

Гледахме го на последната „Киномания“, за да ни пренесе на изолираното крайбрежие на Бретан в края на XVIII век, където пристига самоуверената и дръзка Мариан (Ноеми Мерлан), която има една единствена цел – да нарисува портрета на загадъчната, сприхава и своенравна красавица със суров характер Елоиз (Адел Енел). Портретът трябва да бъде изпратен на уредения й бъдещ съпруг. Елоиз отказва да позира, а Мариан влиза в ролята на нейна компаньонка, за да я рисува по памет. Някъде там по това пусто крайбрежие, в една пуста къща двете се влюбват, и то във време, когато жените не могат нито да творят изкуство, нито да обичат някого от своя пол.

сн. FilmColumbia

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...