Дори и да не обичате европейско кино, на територията на сериалите все повече започват да се открояват онези, създадени на Стария континент. И след като на един дъх изгледахме втори сезон на италианския мини сериал „Гениалната приятелка“ и с любопитство следим няколко завладяващи скандинавски продукции, напоследък в стрийминг платформите се откроиха и няколко испански сериала, които несъмнено си заслужават. Защото ако досега свързвахме испанското кино само с Педро Алмодовар и Пенелопе Крус, сега виждаме, че в него се случват и други хубави неща.
И при трите, които сме избрали, се прокрадва осезателно криминалната нишка, но показана през цялата страст на испанците – онова „мразя те, обичам те“, което се долавя дори и само в езика им. Сега, когато Испания е само в спомените ни и може да бъде блян за бъдещето, сериалите ни дават възможност да попътуваме виртуално, да натиснем пауза на собствения си делник и да го пренесем за малко в друга реалност, за което филмите и сериалите толкова много помагат.
Elite
Донякъде напомня на „Клюкарката“ и „Малки сладки лъжкини“, защото цялата история е свързана с елитното училище Las Encinas, където сред разглезените и богати тийнейджъри в запазена за богоизбрани територия своето място трябва да намерят трима младежи от работнически семейства, които се налага да бъдат преместени именно в тази гимназия. Двата сезона от по 8 епизода, които можете да откриете в Netflix, са свързани помежду си. Между на пръв поглед напоителните сцени на секс, партита с алкохол и наркотици, бляскави дрехи и домове и събитията около едно убийство, всъщност се засягат и доста други теми – като това колко силен може да бъде сблъсъкът между бедни и богати, колко трудно могат да бъдат приети различните, доколко сме способни да понесем отговорността за собствените си действия, какво е да си хомосексуален младеж в мюсюлманско семейство и какво коства на едно момиче да свали хиджаба си, за да може да учи.
Има още...
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...