Вчера поетесата Миряна Башева издъхна в съня си и ни напусна на 73-годишна възраст. Стиховете й се характеризират с мелодичност и ритмичност, затова и част от тях са използвани в български естрадни песни. Башева пише също сценарии за филми и работи като журналист.
Тя е родена е родена на 11 февруари 1947 г. в семейството на Иван Башев – външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров. Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийския университет, но не се дипломира. Първоначално започва да работи в сферата на журналистиката и пише първите си стихове на 23 – 24 години.
През 1979 г. създава стиховете към филма "Войната на таралежите" на Иванка Гръбчева, а Рангел Вълчанов я кани да напише сценария за игралния филм "Последни желания" от 1983 г. Творбите й са преведени на няколко езика, а част от тях са включени в сборник с българска поезия, издаден в САЩ – "Глина и звезда – съвременни български поети" (1992).
Ето и 3 стихотворения, с които ще запомним Миряна Башева.
Сто години суета
След дивите димни безредици,
типични за новия бит,
аз тихичко идвам на себе си.
Но някой е паднал убит.
Поставен е кръст на любовите,
що бяха до гроб - до една.
Но зеят безкрьстни гробовете
и даже са без имена.
А ето и мойте ненависти -
под братска могила от прах,
размесен с пороци и навици,
които, уви, надживях.
Те вярно ме следваха приживе
и честно загинаха - в бой.
Прощавайте, черепи - рижави
от мътния глинен порой.
Тук някъде, в мойте околности,
тревясва цял век суета.
Прощавайте, скъпи покойници,
разумно забравени там.
Прочетете още...
Каролина Касабова
Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...
;void(0);){kind=link}
