ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

3 прекрасни стихотворения на Миряна Башева

3 прекрасни стихотворения на Миряна Башева

Снимка: "Жената днес"

Вчера поетесата Миряна Башева издъхна в съня си и ни напусна на 73-годишна възраст. Стиховете й се характеризират с мелодичност и ритмичност, затова и част от тях са използвани в български естрадни песни. Башева пише също сценарии за филми и работи като журналист.

Тя е родена е родена на 11 февруари 1947 г. в семейството на Иван Башев – външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров. Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийския университет, но не се дипломира. Първоначално започва да работи в сферата на журналистиката и пише първите си стихове на 23 – 24 години.

През 1979 г. създава стиховете към филма "Войната на таралежите" на Иванка Гръбчева, а Рангел Вълчанов я кани да напише сценария за игралния филм "Последни желания" от 1983 г. Творбите й са преведени на няколко езика, а част от тях са включени в сборник с българска поезия, издаден в САЩ – "Глина и звезда – съвременни български поети" (1992).

Ето и 3 стихотворения, с които ще запомним Миряна Башева.

Сто години суета

След дивите димни безредици,
типични за новия бит,
аз тихичко идвам на себе си.
Но някой е паднал убит.

Поставен е кръст на любовите,
що бяха до гроб - до една.
Но зеят безкрьстни гробовете
и даже са без имена.

А ето и мойте ненависти -
под братска могила от прах,
размесен с пороци и навици,
които, уви, надживях.

Те вярно ме следваха приживе
и честно загинаха - в бой.
Прощавайте, черепи - рижави
от мътния глинен порой.

Тук някъде, в мойте околности,
тревясва цял век суета.
Прощавайте, скъпи покойници,
разумно забравени там.

Прочетете още...

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...