Театърът също е дом и в него живее другото ни семейство – онова, в което думите са точно на мястото си, чувствата са искрени и силни, а хората на сцената изглеждат не като актьори, а като близки хора. В случая точно това и се случва – новата постановка на Театър 199 е една семейна история, която със сигурност е близка на всеки човек в залата – млад и стар. [[more]] Работата е там, че героите в пиесата са 91-годишната баба Вера и нейният 21-годишен внук Лео, но това е най-елементарното обяснение за очарованието на „4000 мили“. Пиесата на Ейми Херцог е финалист за „Пулицър“, носител на наградата „Оуби“ и с отличието за най-добра пиеса на сп. Time през 2012 г.
В главните роли са великата (за нея няма друга дума) Меглена Караламбова, която с лекота може да засенчи всеки актьор на сцената, и съвсем младият абсолвент от НАТФИЗ Николай Желев, който и за секунда не отстъпва на знаменитата си баба. Очарователните Катерина Стоянова и Елена Иванова се появяват в поддържащи роли, също на ниво. Режисьорът Владимир Люцканов казва, че тримата млади актьори и в живота наричат Меглена Караламбова „бабо“. Тази близост личи във всеки жест на сцената.
Историята започва с младия Лео, който пристига в Манхатън при богатата си баба, след като е изминал с велосипеда си целия път от Сиатъл до Ню Йорк – 4000 мили между двете крайбрежия и двата океана. По пътя Лео е сполетян от голямо нещастие, а дългото отсъствие от дома е влошило и без това сложните му отношения със семейството и с приятелката му. Баба Вера е за него като оазис – тя е очарователна, почти не му се бърка в живота и няма никакви претенции и планове за бъдещето му. Впрочем освен едно – Вера просто иска внукът й да бъде най-добрата версия на самия себе си.
Човечен, без да е наивен и мъдър, без да е досаден, това е отличен спектакъл на любимия ми софийски театър. Следващия път ще заведа на това представление и майка си, и сина си.
