Изкуство

5 картини, които се обясняват в любов на природата

Няколко платна, които ще ни накарат да затаим дъх

5 картини, които се обясняват в любов на природата

Снимка: Wikipedia

Природата разкрива най-красивия си облик и ни радва с прекрасни цветове. Днес ще разгледаме няколко картини, които ни карат да затаим дъх и да поискаме и ние да си имаме вила в някое китно френско селце, където да избягаме от забързаното ежедневие. Ето пет примера как художниците са уловили момента на съвършенство и хармонията на заобикалящата ни природа. 

Сандро Ботичели и "Пролетта" (около 1470 – 1480)

Ботичели, най-вече известен с картината си "Раждането на Венера", е считан за един от майсторите на флорентинския Ренесанс. "Пролетта", както и "Раждането на Венера", са произведения от  най-продуктивния му период, около осемдесетте години на XV век, когато той е изключително известен сред аристокрацията във Флоренция и най-вече сред меценатското семейство на Медичите. Самата картина няма официално название.

Заглавието "Пролет" е поставено от историка Джорджио Васари през 1550 година. В нея са комбинирани митологични и хуманистични елементи, като художникът представя езическите богове Венера, Зефир, Меркурий в цял ръст и почти голи. Тези богове са въплъщение  на приказното и мистериозното, на идеализираната красота и любов. В картината си Ботичели рисува над 500 различни цветни видове, сред които над 190 различни цветя. Това е плод на ренесансовата култура, която се характеризира с точни, почти научни наблюдения на природата и категоризиране на придобитите знания. 

И още ... 


Пиер-Аугуст Реноар и "Жена с чадър в градина" (1875)

В края на XIX век импресионизмът взема превес в средите на изкуството. Реноар, Моне, Мане, Дега, Ван Гог – всички тези велики имена са представители на движението. Накратко казано, наименованието говори само за себе си. Художниците искали да отразят мимолетното моментно състояние на заобикалящия ги свят и да оставят своята импресия или впечатление от наблюдаването.

"Жена с чадър в градина“ е типичен представител на импресионизма. И макар че това е напълно безсюжетна картина, без особено съдържание, това, което трябва да придаде смисъл, са чувствата и индивидуалното усещане на художника. Произведението на Реноар внушава безвремие и лекота, като дори усещаме упояващия аромат на цветята и нежния летен бриз, галещ лицата. Това е магията на импресионизма. 

И още ... 


Клод Моне и "Маковото поле при Аргентеил" (1873)

Отново картина от движението на импресията, този път на Моне. "Маковото поле", наред със серията от водни лилии, е една от най-известните картини на Клод Моне. Освен любител готвач Моне владее отлично техниките за създаване на един въздействащ пейзаж.

Когато се вгледаме, забелязваме бледите и сякаш прозрачни цветове. Това е рядко срещано явление при него, защото обикновено той предпочита ярките и живите. Контрастът в картината е постигнат чрез яркия червен цвят на маковете на фона на бледозелената трева. И докато маковете на преден фон са сравнително детайлно представени, то тези на заден план са сведени до малки червени точици. Това подсилва усещането на пространство и задълбочава контраста между предния и задния план. Има две групи фигури, но акцентът не пада върху тях, а върху пейзажа. И отново картината носи усещането за една лекота и безгрижие. 

И още ... 


Чиканобу и "Замъкът Чийода" (1895г.)

Отскачаме до Страната на изгряващото слънце – екзотичната и запленяваща Япония. Цъфтенето на вишневите и черешови дръвчета – по-известно като сакура , привлича хиляди туристи годишно, а ханами – ритуалът по съзерцаването на цъфналите вишни, е японски обичай още от осми век. Затова не е изненадващо, че този изключителен момент е запечатан в картина.

Сюжетът се развива именно около ханами като мястото, където се провежда ритуалът на кралския дворец в Токио. Група жени, облечени в празнични кимона, обсипани с цветя, се наслаждават на красотата на вишневите дръвчета. Интересен факт е, че японските вишневи дръвчета не раждат плод, те само цъфтят. Следователно целият ритуал се основава върху естетиката на сакура. На заден фон забелязваме деликатен пейзаж в меки тонове, в контраст с яркочервените облекла на дамите на преден фон. Също ако се вгледаме внимателно, виждаме и планината Фуджи, която е свещена в японската култура. 

И още ... 


"Ириси" на Винсент Ван Гог (1889)

И като споменах Япония, е невъзможно да пропусна картината на известния холандски художник, доближаваща се като стил до японското изкуство. Ван Гог, известен с това, че отрязва ухото си и го подарява на проститутка, рисува ириси, като използва ярки цветове. Тези цветя са едни от най-любимите му и често можем да ги срещнем и в други негови творби. Смелите цветове са типични за пост-импресионизма. Смята се, че Ван Гог използвал изкуството като начин да запази крехкото си психическо здраве и затова непрекъснато творял. 

Ирисът, или перуниката, носи специфично символично значение. В Япония то е символ на воинския дух, тъй като листата му напомнят на мечове. В християнските традиции е олицетворение на страданията на Христос, затова много често може да видим ириси в манастирите. А друг интересен факт е, че ирисът е символ на Флоренция, където дори има посветен музеи на перуниката, в който може да видим над 200 разновидности на това красиво цвете. 

Автор: Маргарита Петрова

 

Италианка спечели картина на Пикасо в лотария