ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 неща, които може би не знаете за „Историята на прислужницата“

Днес отбелязваме рождения ден на Маргарет Атууд, писателката, която само преди два месеца бе обявена за тазгодишния лауреат на Дейтънската литературна награда за мир. Сред творчеството й, което включва романи, есета, поезия и литературна критика, безспорно се откроява бестселърът "Историята на прислужницата", особено след като се появи едноименния сериал по HBO. Миналата година продължението на романа – „Заветите“,  донесе на канадската писателка и престижната награда „Букър“, която тогава си подели с Бернадет Еваристо.

Тази есен трябваше да се появи четвъртия сезон на сериала, но епидемията от коронавирус отложи снимките и новите 10 епизода се очаква да се появят през 2021 г. Атууд е споделяла, че всичко, което се случва в „Историята на прислужницата“, е вдъхновено от неща, които ни заобикалят – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващия се ръст на безплодие по света.

Това не е първата адаптация по книгата на Атууд. Въпреки че сериалът постигна невероятен успех, през 1990 година романът има своя филмова версия с Наташа Ричардсън (като Офред) и Фей Дънауей (ато Серина), която не е приета много добре. През 2000 г. е направена опера по историята, балетен спектакъл през 2013-а, както и няколко театрални постановки.

За написването на романа Атууд наема стара пишеща машина, докато живее в Западен Берлин. По това време Стената все още разделя обществото на две и усещането за контрол и недоверие вдъхновяват началото на тази антиутопия, която ни изглежда толкова реална днес. „Докато пишех, спазвах следното правило – да не включвам неща, които хората никога не са извършвали в даден момент и на дадено място по света. Не исках да бъда обвинена в сътворяването на мрачни сюжети“, споделя писателката.

Първоначално романът трябвало да носи името на Офред. Маргарет Атууд искала да кръсти книгата на главния си герой, но променя името по време на процеса на писане. Заглавието „Историята на прислужницата“ е вдъхновено от „Приказките от Кентърбъри“ на Джефри Чосър.

Писателката никога не е назовавала категорично името Джун. В книгата за истинското име на Офред преди Гилеад само се намеква, а самата Аттуд споделя пред New York Times, че във времето са се появявали различни имена и всеки има право да избере това, което му харесва.

В книгата сексуалността на Емили не е спомената. По времето, когато е писана, не се говори открито за хомосексуалността и бракът на Емили с друга жена е решение на продуцентите на сериала. Нещо, което Маргарет Атууд напълно одобрява, защото смята, че историята придобива по-съвременно звучене.

Вижте и първия тийзър към сезон 4!

 

И още 5 спиращи дъха сериали, базирани на книги

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...