Днес един от любимите ми режисьори – Алфонско Куарон, става на 61 години. Мексиканецът доказа през годините, че всичките му филмови проекти са епохални, независимо от жанра им. И макар и лентите му да са различни както като внушения, така и като търсена аудитория, всички те съдържат и типичния почерк на твореца, който е носител на множество награди, включително и четири статуетки "Оскар" – по две за филмите "Гравитация" и "Рома".

Освен за кинокритиците работата на режисьора е наслада и за нас. Куарон с невероятното движение на камерата си успява да улови магията на живота, да добави още малко цвят и емоция към широкоформатното авторско кино, като вплита в разказите си и заснетите в един кадър разтърсващи сцени, и воайорските, и тези, окъпани в нежна светлина, за да разкрие вътрешния свят на героите си.  

В центъра на всеки един от филмите и сериалите, които режисира, са силните и решителни хора, които по някаква причина попадат в ситуации, в които всичко се обърква. Такава е Клео от ROMA, такава е и изоставената в пансиона Сара, такава е и героинята на Сандра Бълок в "Гравитация" – Райън. Невероятните интериори, които Куарон проследява във филмите ("Големите надежди","Малката принцеса"), са обогатени с детайли от произведения на изкуството, за да ни напомнят, че киното не е единственото изкуство, което заслужава възхищение. 

ROMA (2018)

ROMA е вторият филм след "И твойта майка също", който е заснет от Куарон в Мексико, за да се възкреси мястото и историята. Поради ангажимент на оператора Емануел Любецки, с когото режисьорът снима другите четири филма от селекцията ни, самият Куарон стои зад камерата и успява да пресъздаде един свят от миналото, в който се чувства духа на времето, на улиците, на старите автомобили. Свят, в който силуетите на Клео и Фермин се сливат с големия екран, за да усетим надеждата, любовта, страданието, самотата, радостта. 

И още ...