Актьор, музикант, текстописец и фронтмен на „Обичайните заподозрени”, Стефан Вълдобрев празнува своя 50-годишен юбилей, а тази година рожденият му ден е специален и необичаен, защото заедно с издателство "Книгомания" пусна своя „Книга за песните”. Едно издание, което включва текстове на песни, спомени и изповеди, снимки и факсимилета на тефтери и нотни тетрадки, което вече можем да открием по книжарниците. В книгата той се проявява като умел разказвач, описвайки честно, чувствено, без маниери и преструвки творческия процес по създаването на 41 песни за периода от 80-те години до днес.
Изданието повежда читателя на една вълнуваща разходка: как от случайно хрумване, срички, каламбур или произволна словесна или музикална фраза, пречупена през контекста на обществените събития и през призмата на личния живот на артиста, може да се създаде хит. „Ще си спомня какво е предизвикало думите да се появят. Кое ги е събрало с мелодията. Къде съм бил аз тогава, какво се е случвало с мен, около мен и как ми е повлияло. Как съм се променял и как са се променяли песните”, обобщава намеренията си Вълдобрев.
„Книга за песните“ най-вероятно нямаше да я има, ако я нямаше и „По-полека“. С появата си тази песен преобърна всичко. Изведе ме в кристално чиста орбита, осигури ми най-красивите мигове в музиката до този момент. Светлината беше толкова силна, че успя да освети и останалите мои песни, да припомни техния собствен блясък, да им даде нов смисъл, да вдъхнови следващите. И в крайна сметка, да стане причина за дългите турнета, препълнените зали, стотиците концерти, срещи, разговори и незабравими моменти на радост с десетки хиляди прекрасни хора през последните години. Ако това не се беше случило, ако не го бях видял с очите си, че съществува, никога нямаше да имам правото да кажа, че знам какво е рокендрол. Никога. В пътя на артиста такъв мощен втори шанс се дава много рядко. Той можеше и да не се случи. Казах си, че трябва да го прегърна с ум и благодарност, да разчета със сърцето какво означава и всяка секунда на сцената да си повтарям, че не бива да го забравям."
Така че няма как да не започнем тази малка селекция от песни именно с "По-полека", а после ще видите и с какво продължава днешния ни музикален плейлист с гласа на Стефан Вълдобрев.
"По-полека"
Има още...
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...