Изкуство

5 портрета, които ни оставят без дъх

Портрети на по-скоро малко известни личности, които се радват на световна слава

5 портрета, които ни оставят без дъх

Снимка: Wikipedia

Можем да разглеждане портретите като предшественици на селфито. Те са единствените сведения, с които може да си представим как е изглеждал Хенри VIII например, или пък Леонардо да Винчи. И ако тези портрети изобразяват по-скоро исторически фигури, оставили своя отпечатък върху световната история, то днес ще разгледаме няколко портрета на по-скоро малко известни личности, които в наши дни се радват на световна слава и хиляди туристи се тълпят пред тях само за да хвърлят един мимолетен поглед върху тези произведения на изкуството. 

Мадам Х - Джон Саржент

Следващият портрет е известен с факта, че скандализира цялото парижко общество, а авторът на картината е принуден да напусне града на любовта и да се премести в Лондон. Но какво е накарало френската публика да недоволства  и да заклейми този красив портрет? По днешни стандарти, особено съдейки по последните моди в инстаграм, роклята на дамата е елегантна и подчертава изящната фигура на жената. Но през 1884 година подобна рокля била скандална. Още повече, че в оригиналната версия на картината дрехата имала само една презрамка. Саржент се принудил да добави още една, за да направи облеклото по-прилично. Но дори и тези негови опити се оказали безуспешни. И въпреки че портретът е изключително изящен с меката си гама, контрастът между светлите и тъмните тонове, и премислената композиция, той е обявен за провокативен. Едва след множество изложби, Саржент успял да продаде картината на Metropolitan Museum of Art, където може да видим мистериозната Мадам Х и до днес.

И още ... 


Мона Лиза – Леонардо да Винчи

За феновете на Дан Браун и за почитателите на Леонардо да Винчи, Мона Лиза е не просто картина, тя е загадка. Мнозина твърдят, че обаянието на картината се дължи на загадъчната усмивка. Други са на мнение, че това произведение е доста надценено и не заслужава вниманието, на което се радва. А всъщност откъде е породено това внимание? Картината става популярна едва в средата на 19-ти век, когато символистите я свързват с темата за женската загадъчност. Истината обаче е, че общественият интерес към Джокондата се разпалва през 1911, когато е открадната от Лувъра от познат на набиращия по това време слава Пабло Пикасо. Пресата избухва, а Мона Лиза, с нежното Сфумато, въздушна перспектива и благ поглед , застава под светлините на прожектора и не отстъпва позицията си и до днес. Има множество конспиративни теории за това кой наистина е изобразен на портрета. Някои смятат, че това е жeна на име Лиза де Джокондо, други, че Леонардо е скрил свой автопортрет в картината, а трети, че моделът за Мона Лиза всъщност е младият помощник на художника (който е и спряган за негов любовник). Тези тайни, както и много други около живота на Леонардо, остават неразкрити, а Мона Лиза продължава да разпалва мистерии с загадъчната си усмивка. 

И още ... 


Момичето с перлената обица - Йоханес Вермеер

Познат като „Мона Лиза на севера“, портретът "Момичето с перлената обица" на холандския майстор Вермѐер пленява посетителя. Фонът на картината е черен, което подсилва триизмерния ефект на портрета. Младата жена изглежда сякаш ще продума всеки миг, приковала нежен поглед в своя събеседник. Дистанцията между картина и наблюдател практически не съществува, което е нетипично за творчеството на Вермеер. Но кое е това момиче? Тя е анонимна, момиче от народа. През 17-ти век Делфт бил град, който отхвърлил монархията и църковната йерархия, затова повечето портрети са на хора от града – замогнали се търговци. Те предпочитали да украсяват къщите си със сцени от ежедневието, които са им познати. Друг признак -  замогването на населението е тюрбанът, който носи момичето. Той е символ на международната търговия, която Делфт води. А пък перлената обица е иронично представяне на богатството. Защо иронично? Защото най-вероятно художник като Вермеер не би могъл да си позволи да купи подобна перла, затова е нарисувал лакирано ламаринено топче. Това е метафора за това колко привидно е едно богатство и колко лесно хората се подвеждат по всичко, което бляска. 

И още ... 


 

Ръка с огледална сфера - Ешер 

Не можете да очаквате от майстора на оптичните илюзии и перспективите  Ешер, да създаде обичаен портрет. Е, в случая е по-скоро автопортрет. Литографията е създадена през 1935 и представлява ръка, която държи огледална сфера. В сферата е  отражението на художника, както и голяма част от стаята, в която се намира. Подобни композиции, включващи огледални сфери, са често срещани в творчеството на холандския майстор. Определено това е един нестандартен автопортрет, показващ не само чисто художническите умения на твореца, но и неговата креативност. Вниманието към детайлите също правят впечатление – на стените виждаме няколко рамкирани картини, рафтове с книги, както и мебели. 

И още ... 


Сватбата на Арнолфини

Като стана дума за оптични илюзии, няма как да пропуснем Сватбата на Арнолфини на друг холандски майстор – Ян ван Ейк. Общата теза е, че картината изобразява богата двойка, която сключва брак. Мъжът е италиански търговец  Джовани Арнолфини, живеещ в Брюж, Белгия. Съпругата му е най-вероятно е дъщеря на италиански банкер. Всичко в стаята говори за изключително богатство – например портокалите на перваза на прозореца, които били много скъпи и редки по това време в Брюж. Въпреки че жената изглежда бременна и всички символи в картината говорят за важността на брака, роклята на жената е просто по-обемна – каквато е била модата тогава. Но най-впечатляващият момент в картината няма нищо общо със символиката й. На стената виждаме огледало, в което наблюдаваме отражението на двама души. Единият от тях най-вероятно е самият ван Ейк. Друг любопитен факт е свързан с надписа на стената с датата 1434 и думите “Ян ван Ейк е тук”. На мен лично ми напомня на днешните графити, но в контекста на картината това говори, че бракът между двойката е значимо събитие. Допълнително по този начин се потвърждава присъствието на художника като свидетел на това събитие.  

Автор: Маргарита Петрова

 

Изложба в памет на Кристо в София!