ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

50 нюанса жълто

50 нюанса жълто
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Винсент ван Гог е безспорно сред най-великите творци в историята на европейското изкуство, виден представител на постимпресионизма. Една от първите асоциации, които извиква неговото име в съзнанието ни, е яркожълтият цвят в платната му. Художникът се самоубива едва на 37 години, след като развива психично заболяване. Оставя 900 картини и 1100 рисунки, които рисува през последните 10 години от живота си.

Когато става въпрос за жълто, пред погледа задължително изникват „Слънчогледите“. Четирите картини на слънчогледи във вази, които Ван Гог рисува през 1888 г.-1889 г., са били предназначени за една от стаите на приятеля му Гоген в т.нар. Жълта къща в Арл, Южна Франция. След тях той рисува и още една серия картини, с които развива истинска обсесия по жълтия цвят и различните му нюанси. Неговият биограф Чарлз Мофат приписва това на биполярното му разстройство. Години по-късно пише: „Той не е бил способен да разбира намеренията и чувствата на хората около себе си.“ А може би е било точно обратното!

Каквато и да е била причината за толкова жълто, Ван Гог успява да съхрани слънцето в картините „Слънчогледите“, като ги рисува само с три нюанса жълто „и нищо повече“. Днес нюансите са много повече, а картините са в опасност.

Според специалисти от музея на Ван Гог в Амстердам шедьоврите му вече са с променени цветове. Както Гоген, Сезан и някои други творци от XIX и XX век, Ван Гог е използвал боя, която е най-податлива към остаряване. Тъй като художникът е смесвал боята си с хром, за да придаде допълнителен блясък, най-силно засегнати са произведенията, в които има жълт цвят. Освен хром боите на Ван Гог са съдържали барий и сяра, което допълнително задълбочава проблема с окисляването. Това е причината картините да променят цвета си и с времето жълтото да се превръща в кафеникаво.

Провеждайки серия лабораторни опити с боя, аналогична на използваната от Ван Гог, специалистите са установили, че хромовото жълто потъмнява особено бързо под въздействието на светлина. Откритието дава възможност картините вече да се третират по начин, който би спрял процеса на стареене на жълтото, за да не се изгуби първоначалният му блясък.

Допълнителна мярка е, че ултравиолетовата светлина в съвременните музеи е ограничена, а средата е контролирана така, че да се поддържат картините в най-доброто им състояние. Част от този контрол е и поддържането на ниска температура.

В крайна сметка за тези картини стрелките на часовника ще бъдат върнати назад и следващите поколения ще имат възможност да ги виждат в пълния им блясък.

 

Приятелите ми казват, че съм амбициозен и че заразявам с положителна енергия всички около мен. Често се шегуват, че съм типичното морско момче, носещо родния Бургас навсякъде със себе си. От малък винаги съм обичал историята, именно тази специалност завършвам тази година в СУ. Отскоро преоткривам любими места за разходка из Витоша, където се крия от забързаното ежедневие. Мисля още, че човек...