В изкуството почти никога нищо не е „просто така“. Ван Гог е бил повлиян от Хокусай, Уес Андерсън от Алекс Колвил и т.н. Големите творци се учат и влияят от други големи творци, а понякога имат и желание да направят директна препратка към нечие майсторство и така да го почетат. Шест такива сцени от филми, от почти буквални tableau vivant („живи картини“) до интерпретации, ви предлагам да разгледате:
„Сънищата на Акира Курусава“ (1990), Акира Курусава/ „Житни полета с гарвани“ (1890), Винсент Ван Гог
В „Сънищата на Акира Курусава“, продуциран от Стивън Спилбърг, японският режисьор представя осем свои ярки сънища. Основната тема в тях е връзката между човека и околната среда. Петият сън е „Гарвани“ – в него студент от академията по изкуства се среща с Ван Гог, за да се разходи из неговите картини. Ван Гог му споделя, че има нужда да рисува възможно най-много, преди дневната светлина да угасне.
„Житни полета с гарвани“ е последната картина на Ван Гог. Курусава, който през 1990-а е на 80 години, създава ясна метафора на своите артистични амбиции – след „Сънищата“ снима още два филма.
"Шърли: представа за реалност" (2013), Густав Дойч/ "Нюйоркско кино" (1939), Едуард Хопър
В този инди филм на австрийския режисьор Густав Дойч и оператора Йежи Плац има не една, а 13 пресъздадени картини на Едуард Хопър – художникът, изследвал културата и духа на Америка в средата на ХХ век. 13 са и почти статичните сцени във филма. Героинята, актрисата Шърли, заедно с журналиста Стийв, е проследена през три десетилетия от нейния живот (от началото на 30-те до началото на 60-те). През 30-те героинята е в Париж, работи какво ли не, посреща Голямата депресия, преживява разпадащ се брак, включва се в борбата за граждански права на фона на чувствата и мислите й за изкуството, киното, свободата...
Най-известният момент от тези 13 е пресъздаването на отегчената зрителка от картината New York Movie от 1939 г. И двата образа излъчват незаинтересованост, дистанцираност, самота – все основни теми в творчеството на Хопър.
„Мелница и кръст“ (2011), Лех Мажевски/ „Пътят към Голгота“(1564), Петер Брьогел Старши
Във филма „Мелница и кръст“ полският режисьор Лех Мажевски успява да пресъздаде сложните детайли от майсторството на Брьогел в рамките на само един кадър. Филмът представлява серия сцени, които разказват драматичното ежедневие на селяните от картината на Брьогел. Историите са разделени от периодични монолози на Брьогел (в ролята е Рютгер Хауер).
Независимо че този филм не се отличава с особен разказ, е истинско пиршество за очите, пресъздаващо атмосферата от „Пътят към Голгота“ на Брьогел.
Pennies From Heaven (1981), Хърбърт Рос/ „Нощни птици“ (1942), Едуард Хопър
Действието в Pennies From Heaven се развива по времето на Голямата депресия между Чикаго, Лондон и Глостършир, Англия. Филмът е пълно фиаско, успява да изплати едва половината от бюджата си, а актьорът Стив Мартин обвинява публиката в невежество и неспособност да го приемат извън комедийните му роли . Въпреки това критиката приема Pennies From Heaven по-скоро добре.
За сцените в Чикаго по време на Голямата депресия Хърбърт Рос и операторът Гордън Уилис пресъздават четири картини на Хопър, сред тях може би най-известната картина на Хопър – „Нощни птици“.
„Президентът“ (1919), Карл Теодор Драйер/ „Аранжимент в сиво и черно“ (1871), Джеймс Уистлър
Големият датски режисьор Карл Теодор Драйер е останал в историята с търпението да създава брилянтни композиции и да изпипва всеки детайл. Той не е разчитал само на актьорите да предават емоция, но е подреждал грижливо всяка семпла сцена така, че да отразява същността на характерите.
Драйер е бил голям почитател на Уистлър и в тази сцена от „Президентът“ актрисата Якопа Йесен напомня майката на Уистлър в „Аранжимент в сиво и черно“, най-известната картина на Джеймс Уистлър.
„Царството на пълнолунието“ (2012), Уес Андерсън/ “На острова на принц Едуард“, Алекс Колвил
Уес Андерсън е известен със симетричните си композиции и тук, в тази сцена на „Царството на пълнолунието“, героинята Сузи е поставена точно в центъра на кадъра. И тук, както и в картината на Колвил, героят се взира в зрителя през бинокъла си. И в двете сцени лицата са затъмнени, което добавя още малко мистерия и драма, зрителят остава с усещането, че и двете крият нещо – което е и в центъра на сюжета на „Царството на пълнолунието“.
И понеже споменах симетрията на Уес Андерсън, гледайте и това видео, в което естетиката му е обяснена нагледно.