Изкуство

7 български филма, които да гледаме на София Филм Фест

Тази година e 23-а поред

7 български филма, които да гледаме на София Филм Фест

Снимка: кадър от "Тайният живот на Вера"

София Филм Фест е в топ 50 на световните кинофестивали и имаме голям късмет с това, защото подборът става все по-прецизен и започва да предлага най-доброто от света на киното. Тази година e 23-а поред, а фестивалът се открива на 7-и март. Церемонията по награждаването ще се състои на 16 март, но фестът ще продължи до 28 март с издания в Бургас, Пловдив и Варна. За пълната програма чакаме 26 февруари, но от нещата, които се представят до момента „на час по лъжичка“, вече имаме първите препоръки за филми, започвайки от няколко български. Разходка из сайта на фестивала не ви препоръчвам – засега там всичко е много далеч от user friendly, ясно е само, че ще се гледа много и много хубаво кино. Рискът при толкова хаос е да се пропусне нещо важно - така че с тази уговорка, ето кои български филми си набелязах до момента:

Фестивалът ще бъде открит в зала 1 на НДК с „Да ходиш по вода“ на Андрей Паунов – един поглед към артистичните търсения и лични взаимоотношения на Кристо, решението му да реализира „Плаващите кейове“ и творческия му процес след смъртта на Жан-Клод. Това със сигурност ще е много интересен и силен филм, защото съм гледала неговия „Георги и пеперудите“, а с момичетата ходихме два пъти до Кейовете и до изложбата в Бреша, така че този филм се надявам да допълни цялостната картина „Кристо“.

...

„Чувство за непоносимост“ – документалният филм за живота Георги Марков на Боя Харизанова, ще бъде показан на 1 март, когато се навършват 90 години от рождението на Георги Марков. Не знам защо прожекцията на този филм няма да е в зала 1 на НДК, а в Дома на киното, но се надявам да има огромен наплив. Тук в ролята на разказвача е Калин Врачански, а Пламен Великов е гласът на Георги Марков. Филмът е по сценарий на Дочо Боджаков и е разказ за живота и творчеството на Георги Марков до бягството му от комунистическа България през 1969 година – неговата писателска кариера, приятелства и предателства, любови и надежди и разяждащото душата чувство за непоносимост.


Има още...


„Дворците на народа“ е също в графата ми „задължителен“. Да си призная, аз този филм вече го търсих онлайн, толкова съм нетърпелива да го гледам. Документалната лента на Agitprop е посветена на петте най-представителни сгради на комунизма, от 5 различни държави, и е сниман цели шест години.

Тази тема е страшно интересна, чела съм много за Дома на съветите, нерализираният ултра мегаломански проект на Сталин. От него на практика произлизат всички тези сгради, представляващи комунистическия строй, като Дворецът на Чаушеску,  Московският държавен университет и т.н. Филмът, освен че ще представи пет от тях, ще направи и опит за „философско осмисляне на наследството и реалността, в която живеем вече 30 години след 1989 г.“



 

...

„Тайният живот на Вера“ на Тонислав Христов също е документален и ми е интересен, защото беше представен на Берлинале, а преди това на Сънданс, където е бил приет доста добре. Филмът ни запознава с Вера, която е преследвана от детските си травми и се опитва да придобие независимост чрез различни роли, които играе в живота. Тонислав Христов се среща с нея на премиерата на филма си "Любов и инженерство". Режисьорът и тя се заговарят на тема ролеви игри и постепенно се сприятеляват. В течение на времето се оказва, че с игрите Вера се опитва да пребори психически травми в детството си от агресивния си баща, който е алкохолик.

Има още...


„Танго в тунела“ е игрален филм на Николай Станчев и Стоян Анов и беше потвърден за феста наскоро. След „Дъвка за балончета“ това е филм, който се очаква да освежи настроението и то без характерните за българското кино затъвания в битовизми и излишен драматизъм. Филмът е сниман само за 18 дни през 2018 г. в София, Горна Малина, Долна Малина и село Априлово. Младият Тони (Станчев) е „изоставен от родителите си, буен, доста често безотговорен и до голяма степен разглезен от вниманието и непрестанните грижи на своята баба (Анна Банкина), която го е отгледала сама. Липсата на стабилно семейство и твърда ръка, тласка Тони към неподходящи и опасни компании, в лицето на Ники (Йонко Димитров), с който заедно се забъркват в абсурдни ситуации“.



 

...

„Прасето“. Новият филм на Драго Шолев разказва за агресията в училище. Аз само от снимките открих някои неща, които 30 г. се опитвам да забравя за себе си. Този филм е и част от основната конкурсна програма на София филм фест. Разказ за 13-годишния Стоян (Румен Георгиев), когото всички  наричат „Прасето“ – дете, подложено на постоянен тормоз от съучениците му, самотен, затворен, свикнал да не отвръща, докато един ден нанася един, може би фатален удар. Сценарият е написан заедно с Мартин Илиев и е история за това как агресията ражда аутсайдери.


...

„Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов по разказ на Мирослав Пенков е копродукция с Япония и е част от конкурсния списък на фестивала. Този разказ излиза за пръв път през 2011 г. в САЩ и е част от сборника на Мирослав Пенков "На Изток от Запада". Сюжетът разказва за Георги (Руши Виднлиев) и приятелката му Юки (Кики Сугино), която е японка. Двамата се запознават в Канада. След много опити да имат дете те се решават на ин-витро процедури и избират да се подложат на манипулацията в България. За да осигури спокоен живот на Юки, Георги я води в къщата на баба си и дядо си на село, където се случват неща, които преобръщат живота им. 

 

Знаете ли, че...

На София Филм Фест очакваме и режисьора на най-добрия европейски филм