Гледането на катастрофични филми за зарази и опасни болести е доста "екзотично" удоволствие във времена на световна пандемия на коронавирус. За мен те определено не са особено терапевтични, но чух все повече мнения, че действали успокояващо – още по-фикционални са от това което ни се случва в момента. 

"28 дни по-късно"

Активисти, борещи се за правата на животните, пускат на свобода шимпанзе, заразено с генетично създадена чума. 28 дни по-късно Джим (Килиън Мърфи, който напоследък нашумя с главната роля в сериала Peaky Blinders за гангстерския живот в Бирмингам през 20-те) се пробужда от кома в лондонска болница и открива, че градът е изоставен и в него вилнеят само свирепите банди на "заразените". Постапокалиптичният зомби хорър е наистина покъртителен филм, който показва на какво е способно човечеството, ако бъде притиснато до ръба на оцеляването. Сцените от улиците на изоставения Лондон припомнят някак за празните улици на Китай в последните месеци, както и за това какво всъщност тепърва предстои на Европа. 

И още ...