Изкуство

7 филма, които няма да пропуснем на Синелибри 2020

Време е за кино

7 филма, които няма да пропуснем на Синелибри 2020

Тази есен имаме няколко повода да се върнем в киносалоните и един от тях е кино-литературният фестивал Синелибри, който тази година ще премине под мотото „Възпитание на чувствата“. Както вече писахме той ще бъде открит официално на 18 октомври в зала 1 на НДК с филма „Кръстницата“, в който играе невероятната Изабел Юпер. До 8 ноември не само в София, но и в още седем града ще имаме възможност да се насладим на нови филмови премиери, както и на добре познати класики. Всички те, свързващи киното и книгите.

Хубавото е, че тази година достъп до значителна част от филмовите заглавия ще имат зрители от цялата страна благодарение на паралелните излъчвания чрез платформата Neterra TV+. А ето и няколко филма, които със сигурност няма да пропуснем.

„Минамата“

Дори и само заради Джони Деп някак няма как да не го включим в програмата си. Актьорът влиза в ролята на военния фотограф Уилям Юджийн Смит, който се завръща в Япония, където документира пагубния ефект от отравянето с живак сред населението в крайбрежните общности. Без да надценява личния принос на Смит, филмът очертава всекидневния героизъм на обикновените мъже и жени, които са най-силно засегнати от екологичното бедствие.

Има още...


„Пинокио“

Филмът представя историята на дървената кукла Пинокио, която след безброй премеждия става истинско момче. История, измислена от Карло Колоди само за една нощ, в която писателят е вложил целия многоцветен блясък на италианската приказка и силата на собствената си фантазия и мъдрост. История, с която всички сме пораснали. Филмът е създаден по едноименната книга и има петнайсет номинации за наградите „Давид ди Донатело“, сред които е тази на Роберто Бенини за поддържаща мъжка роля.

Има още...


„Бащата“

Може би вече сте гледали едноименната постановка в Народния театър „Иван Вазов“, където в ролята на бащата влиза невероятния Владо Пенев. Но дори и да не сте, може би ще искате да гледате самия Антъни Хопкинс, защото филмът също е създаден по пиесата на Флориан Зелер. Живата легенда на световното кино създава коронната си роля в тази затрогваща история, която ни подтиква да се взрем в крехкостта на съществуването, в горчиво-смешната игра, наречена „човешки живот“.

Има още...


„Представи си: Джон Ленън“

Тази година музикантът трябваше да навърши 80 години и ако сте меломани, не трябва да пропускате музикалната „биография“, която се уповава на близо 240-часов филм и видеокасета, случайно заснета от Ленън. Архивните кадри се превръщат в завладяваща история за живота на един от най-интересните и вдъхновяващи мъже, белязали с креативността си модерната музикална ера. Обхваща и някои много съкровени и проницателни кадри, които никога преди не са били достъпни за обществеността.

И още...


„Щастието на някои“

Комедия, че и френска. Да, няма как да се пропусне, защото французите умеят да ни разсмиват, докато плачем, и да ни разплакват, смеейки се. Във филма на Даниел Коен блестят Венсан Касел и Беренис Бежо, а комедията търси отговор на въпроса: как е възможно щастието на приятелите ни да се превърне в нещастие за нас? Един написан роман ще наруши хармонията между дългогодишни приятели, защото често успехът за едни означава завист за други. Ще си кажете: човешко, твърде човешко! И няма да сбъркате.

И още...


„Любовникът“

Наред с новите филми, Синелибри ще предложи и няколко вечни кинокласики, като този филм, създаден по романа на Маргьорит Дюрас. Режисьорът му Жан-Жак Ано тази година е почетен председател на журито и ще дойде специално в България, за да обяви лично големия победител в конкурсната програма. А филмът си заслужава гледането, дори и за пореден път, особено ако сте се докосвали и до думите на френската писателка, която така и не харесва екранизацията.

И още...


„18% сиво“

По традиция в рамките на фестивала ще има и доста българско кино и ако още не сте гледали екранизацията на книгата на Захари Карабашлиев, сега е моментът да го направите. Въпреки че действието се развива в Европа, а не в Щатите (както е в романа), филмът предлага не по-малко изненадващи обрати, а Руши Видинлиев отдавна е доказал, че пред камерата се справя не по-малко добре от изявите си на музикалната сцената. Дори май го прави по-добре. Доказателство е и филмът „Снимка с Юки“, който също е част от фестивалната програма.

 

Какво още ще гледаме този октомври?