Изкуство

'71 (2014)

В един момент, в битка без правила, без Бог и съвест, дълбоко неморална и всъщност користна, забравяш кой е прав и кой крив.

'71 (2014)

След "Pride" (който не съм гледал и разчитам на Китанов; торентите не му обръщат внимание) "’71" е най-хубавият британски независим филм на отминалата година. Режисьорът Ян Деманж (подозрително име) е дебютант на големия екран, въпреки че е известен ТВ творец и продуцент; сценарият на Грегъри Бърк е блестящ, а филмът има пет награди, включително в Берлин (на икуменическото жури), британска независима за режисура и още няколко номинации, например за БАФТА и Европейско откритие на годината. А оценката в IMDB е 7,4!

Годината е 1971-ва, останала в историята с кървави кланета в Северна Ирландия (припомнете си "Sunday Bloody Sunday", има и песен на U2), рожба на верския конфликт между протестанти и католици – хора с една кръв се взривяват и разстрелват. И веднага искам да изясня контекста (защото левичарските медии никога не го правят): британската армия е там, за да защитава точно католиците, които са малцинство; няма никаква "борба за свобода", а престъпен, жесток и брутален тероризъм, отнемащ живота на жени и деца. Лоялистите пък – протестанти – също си имат кръвожадна терористична група, просто са аматьори и не са толкова опитни като ИРА, нямат зад гърба си успешната битка за независима Ирландия и Майкъл Колинс, измислил доста от терористичните тактики![[quote:0]]Гари Хук (голямата надежда, дяволски талантливият и самоуверен Джак О'Конъл, изгряваща звезда според БАФТА, когото открих в криминалния "Пречката" с Тим Рот, за да ме очарова в "Starred Up"; чакам на кино "Unbroken" на Анджелина Джоли) е британски новобранец, хвърлен от тренировъчен подготвителен лагер в Белфаст. Виждаме го как с любов, нежност и копнеж се разделя с малкия си брат, настанен в сиропиталище. Строен, жилав, съобразителен, с изразително лице и живи, остри очи, той веднага е изпратен на мисия (всъщност полицейска, войниците охраняват) в католически квартал. Местните са враждебни и агресивни; докато се усетят, пребиват един негов колега, отмъкват му оръжието, обградени са от тълпа с камъни, Гари хуква след малкия крадец със събрат, който е застрелян в главата хладнокръвно. Другите панически напускат и нашият герой се оказва сам във враждебната част на Белфаст, без пушка, колеги, подкрепа, надежда...

Оцелява по чудо, благодарение на бърза реакция, атлетичност и смелост. Преследват го жестокият, фанатичен, отмъстителен и суров Куин (Килиън Скот) и подчинените му от ИРА – извънредни, които не признават властта на по-умерения, мек, диалогичен и склонен на компромиси и преговори боец от старата школа Бойл (Дейвид Уилмът). От другата страна са сухият, брутален, агресивен и садистичен капитан Санди Браунинг (голям Шон Харис, харесвам го във всяка роля) и потайният му, хитър, пресметлив и верен помощник сержант Лесли Луис (Пол Андерсън), които подкрепят лоялистките милиции, подготвящи бомбен атентат с тяхната неафиширана и тайна експертна помощ. Случайно, благодарение на буден и оправен малчуган, Гари попада точно в кръчмата на протестантските терористи, но нещата не се развиват по план и той става нежелан свидетел и за част от своите (разбирай Браунинг и Луис, плетящи своите конспирации). Междувременно добър, честен и вярващ католик – Еймън (Ричард Дормър) – го приютява вкъщи и извиква Бойл...[[more]]В един момент, в битка без правила, без Бог (иначе всички се кълнат в него и той, разбира се, е на тяхна страна) и съвест, дълбоко неморална и всъщност користна (винаги е така, останалото са високопарни оправдания) забравяш кой е прав и кой крив (а сред терористите всички са престъпни изверги) и се опитваш единствено да запазиш кожата си и да оцелееш на всяка цена. А ако си малко по-извисен (какъвто е Хук) – и да съхраниш човешкия си облик, самоуважението и честта, да спасиш вечната си душа от угризения до живот. След това да избягаш от малкия ад с отвращение и погнуса и да се върнеш при хората, които обичаш и които те обичат. Това е най-важното – любов, семейство, стремеж към щастие.

 

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие.