Вдъхновена от фестивала CineLibri и прекрасната екранизация "Тя" по романа на Филип Джиан, се замислих за други свои любими филми, които според мен превъзхождат книгата, по която са създадени. Разбира се, това се случва доста рядко и дори е нещо като закон, че гледането на филм по вече прочетена книга в повечето случаи води до разочарование.
Има обаче и такива случаи, в които киното със своите специфични изразни средства успява да придаде на книжната история цвят, релеф и пълнота, които някак са й липсвали. И не говоря за монументални екранизации като тези за Хари Потър, Алиса или Билбо Бегинс, в които цялата индустрия се опитва да надмине себе си по ефекти и бюджети, а за съвсем човешки истории, които съм запомнила просто защото са вълнуващи и чудно красиви – както се полага на доброто кино.
"Пианистката" (2001)
Филм, който е невъзможно да бъде забравен, главно заради изключителната Изабел Юпер в главната роля. Екранизация на Михаел Ханеке по едноименната книга на австрийската писателка Елфриде Йелинек. Филмът има Гран При в Кан (и поне дузина други награди), авторката на романа има Нобелова награда. Двете произведения са достойно отличени, но книгата е брутална, едноизмерна и плашеща. Филмът е много по-богат на емоции, актьорите са просто перфектни.
"Разум и чувства" (1995)
Чудесна книга, която определено не е сред най-динамичните и завладяващи произведения на Джейн Остин. Затова пък сценарият на Ема Томпсън, за който тя получи напълно заслужен "Оскар", успява да извлече от историята на двете сестри и техните ухажори само най-доброто, в съчетание с остроумни диалози, напълно в духа на Остин. Допълнително удоволствие е да видим любимите си Ема Томпсън, Хю Грант, Кейт Уинслет и Алън Рикман млади, прекрасни и влюбени, пък макар и само на кино.
"Дяволът носи Прада" (2006)
Лично за мен е достатъчно да се каже само това – в книгата го няма Стенли Тучи! Всъщност романът е написан твърде сухо, което впрочем е обяснимо с оглед характера на главната героиня и невъзможността да се обясни модата с думи – в противен случай не би имало модни списания. Освен това специфичният стил на книгата не допуска особено голяма гама емоции, които Ан Хатауей успява да изрази само с един поглед. Да не забравяме и Мерил Стрийп като Миранда – в тази роля тя безспорно е по-красива и добре облечена, отколкото сме я виждали изобщо преди или след това.
"Планината Броукбек" (2005)
Филмът е заснет по наградения с "Пулицър" разказ на Ани Пру. Наградата вероятно е заслужена – все пак темата е доста непопулярна и смело представена. Това обаче няма общо с художествените качества на текста, който е плосък, прекалено обяснителен и абсолютно семпъл. От този суров материал режисьорът Анг Ли и превъзходните Хийт Леджър и Джейк Джилънхол правят съзерцателен и вълнуващ филм.
"Вълшебният април" (1991)
В случаи като този филмът просто няма как да не е по-добър – към чудесната книга на Елизабет фон Арним режисьорът Майк Нюъл добавя автентична атмосфера, великолепни актьори – ще спомена само Миранда Ричардсън и Алфред Молина, и страхотни костюми, за които Шийна Нейпиър е номинирана за "Оскар".
"Името на розата" (1986)
За мен този филм на Жан Жак Ано е забележителен дори и само с това, че е направен по книга, която изначално не подлежи на екранизиране. От този монументален, сложен, енциклопедичен и препълнен с детайли текст на Умберто Еко в крайна сметка се е получил отличен филм. Историята е разказана толкова интересно и убедително, че изглежда напълно завършена, а физиономиите на монасите, начело със Салваторе, сигурно са се появявали в кошмарите на не една от нас.
"Изкупление" (2007)
Един от най-хубавите романи на Йън Макюън е безупречно претворен във филма на Джо Райт. Кийра Найтли, Джеймс Макавой и особено Сирша Ронан са толкова убедителни, че са неотделими от героите на историята. Вълнуващата музика и страхотните костюми на Жаклин Дюран само допълват общата картина. Да не забравяме и най-красивата рокля в историята на киното.
"Нощен влак за Лисабон" (2013)
Джереми Айрънс, Марта Гедек, Бруно Ганц, Лена Олин, Мелани Лаурент, Кристофър Лий, Шарлот Рамплинг – как ви звучи? Точно това имам предвид – с подобен феноменален актьорски състав всяка екранизация е по определение отлична. Още повече романът на Паскал Мерсие е интересен, многопластов и отделя за всеки от героите точно толкова време и място, че да е интересен, без да досади. От друга страна, филмът е по-динамичен от книгата, малко претрупана с отвлечени препратки и цитати и, не на последно място, екранизацията има различен и по-хубав финал.
Не мога да не завърша с общоизвестния факт, че вероятно най-популярният и със сигурност най-печеливш киногерой на всички времена е роден от екранизация на поредица посредствени шпионски романи. Става въпрос, разбира се, за Джеймс Бонд.
