Толкова ми хареса румънският "Аферим!", че за няколко месеца го гледах два пъти. Филм на Раду Юде (така се произнася, въпреки че го изписват Жуде) с пет награди, най-престижната от които е за режисура в Берлин, а оценката в IMdb е 8.1!
Действието ни пренася някъде из Влашко през 1823-та. Приставът Костандин (Теодор Корбан) и сина му Йоница (Михай Команою) тръгват да търсят избягалия циганин Карфин (Тома Кузин). Бащата е препатил, опитен и циничен ветеран, духовит, весел и остроумен, надарен с инстинкт за оцеляване и природен интелект; хитър нагаждач с обрулено лице и остри очи. Синът му е младо, наивно момче, доверчиво и добродушно, което попива с отворена уста житейските уроци на баща си. Дълго крита в северната ни съседка подробност е, че по онова време ромите са... роби, собственост на господаря си. А този на Карфин – боляринът Йордаке Чиндеску (Александру Дабия) е надменен, лют, раздразнителен и зъл. Той твърди, че беглецът го е обрал...
По-важен от целта е пътят. По него срещаме монаси, които бият, използват безсъвестно и държат в мизерия своите роми-роби; роми-златотърсачи в гората, експлоатирани по-зле от товарен добитък; занаятчии и селяни, прибиращи без капка свян избягал роб, за да се възползват безскрупулно от него. Навсякъде цари мизерия (душевна и материална), животинска похот и първична вродена простотия; преобладават тарикатлък, скъперничество и дребнавост, мръсотия, жестокост и незачитане на човешкия живот; господстват абсурдни предразсъдъци, нетърпимост към другия, злоба, шовинизъм и завист.[[more]]
Една от емблематичните сцени е монологът на капризен, разплут, бъбрив и заядлив монах, който намира кусур на всички народи – без румънския, разбира се. Монахът обяснява на любопитния Йоница, че циганите са хора, но потомци на Хам – втора класа, ала евреите са животни. Доводът му е, че Господ първо ги е създал като гиганти, но не ги е харесал и ги е унищожил; те обаче "продължили да се плодят, смалили се и убили Христос".
Костандин и Йоница намират Карфин – доста буден, сладкодумен, съобразителен, жилав и симпатичен млад мъж. Той им признава, че всъщност Йордаке го търси, защото е спал с жена му – господарката Султана – и ще го убие. Двамата обаче не го слушат, а го продават на един свиващ сърцата и възбуждащ негодувание и омерзение пазар на роби. След бурна нощ на гуляй, разврат, песни и танци се прибират.
Най-интересното е, че лукавият, тесногръд, ограничен и прост Костандин се оказва най-добрият човек от всички срещнати в този лудешки паноптикум. Той е с най-малко предразсъдъци, минимална доза шовинизъм и с отвращение към ненужното насилие. Дори говори със Султана и с риск за службата си се опитва да омилостиви Йордаке. Разяреният и уязвен болярин обаче е намислил жестоко, кърваво и необичайно наказание.
Филмът почива на исторически разследвания и факти, затова е толкова достоверен, истински, шоков и разтърсващ. Напълно оправдан е натурализмът му - сякаш усещаме миризмата на кръв, пот, ракия, вино, сперма, но и уханието на цветята, на разлистените дървета и на почвата, напечени от безразличното слънце.
Ще завърша с думи на Костандин: "Живеем не както ни се иска, а както можем. Господ се грижи дори и за най-малкия червей, а ние какво си причиняваме един на друг..."
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.