Изкуство

Аферим!

Толкова ми хареса румънския "Аферим!", че за няколко месеца го гледах два пъти.

Аферим!

Толкова ми хареса румънският "Аферим!", че за няколко месеца го гледах два пъти. Филм на Раду Юде (така се произнася, въпреки че го изписват Жуде) с пет награди, най-престижната от които е за режисура в Берлин, а оценката в IMdb е 8.1!

Действието ни пренася някъде из Влашко през 1823-та. Приставът Костандин (Теодор Корбан) и сина му Йоница (Михай Команою) тръгват да търсят избягалия циганин Карфин (Тома Кузин). Бащата е препатил, опитен и циничен ветеран, духовит, весел и остроумен, надарен с инстинкт за оцеляване и природен интелект; хитър нагаждач с обрулено лице и остри очи. Синът му е младо, наивно момче,  доверчиво и добродушно, което попива с отворена уста житейските уроци на баща си. Дълго крита в северната ни съседка подробност е, че по онова време ромите са... роби, собственост на господаря си. А този на Карфин – боляринът Йордаке Чиндеску (Александру Дабия) е надменен, лют, раздразнителен и зъл. Той твърди, че беглецът го е обрал...

По-важен от целта е пътят. По него срещаме монаси, които бият, използват безсъвестно и държат в мизерия своите роми-роби;  роми-златотърсачи в гората, експлоатирани по-зле от товарен добитък; занаятчии и селяни, прибиращи без капка свян избягал роб, за да се възползват безскрупулно от него. Навсякъде цари мизерия (душевна и материална), животинска похот и първична вродена простотия; преобладават тарикатлък, скъперничество и дребнавост, мръсотия, жестокост и незачитане на човешкия живот; господстват абсурдни предразсъдъци, нетърпимост към другия, злоба, шовинизъм и завист.[[more]]

Една от емблематичните сцени е монологът на капризен, разплут, бъбрив и заядлив монах, който намира кусур на всички народи – без румънския, разбира се. Монахът обяснява на любопитния Йоница, че циганите са хора, но потомци на Хам – втора класа, ала евреите са животни. Доводът му е, че Господ първо ги е създал като гиганти, но не ги е харесал и ги е унищожил; те обаче "продължили да се плодят,  смалили се и убили Христос".

Костандин и Йоница намират Карфин – доста буден, сладкодумен, съобразителен, жилав и симпатичен млад мъж. Той им признава, че всъщност Йордаке го търси, защото е спал с жена му – господарката Султана – и ще го убие. Двамата обаче не го слушат, а го продават на един свиващ сърцата и възбуждащ негодувание и омерзение пазар на роби. След бурна нощ на гуляй, разврат, песни и танци се прибират.

Най-интересното е, че лукавият, тесногръд, ограничен и прост Костандин се оказва най-добрият човек от всички срещнати в този лудешки паноптикум. Той е с най-малко предразсъдъци, минимална доза шовинизъм и с отвращение към ненужното насилие. Дори говори със Султана и с риск за службата си се опитва да омилостиви Йордаке. Разяреният и уязвен болярин обаче е намислил жестоко, кърваво и необичайно наказание.

Филмът почива на исторически разследвания и факти, затова е толкова достоверен, истински, шоков и разтърсващ. Напълно оправдан е  натурализмът му - сякаш усещаме миризмата на кръв, пот, ракия, вино, сперма, но и уханието на цветята, на разлистените дървета и на почвата, напечени от безразличното слънце.

Ще завърша с думи на Костандин: "Живеем не както ни се иска, а както можем. Господ се грижи дори и за най-малкия червей, а ние какво си причиняваме един на друг..."

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.