Изкуство

Ако самотата може да бъде запечатана, би изглеждала така!

На езика на душата

Фотографката Мей Парлар използва открити пространства, обикновено естествени среди, в които подчертава по удивителен начин живи обекти във вид на изолирани предмети – например цветни ботуши за дъжд, хелиеви балони или други вещи, които хората са свикнали да виждат, но отделени от околната среда.

По този начин Парлар се надява да „изследва човешкото състояние чрез феминистка перспектива“. Тя използва уникален начин да представя произведенията си. Вместо да променя средата, тя по-скоро създава композиция вътре в нея. „Аз работя в различни сфери – фотографията, филмите, пърформанса, скулптурата, инсталациите и пейзажното изкуство; и всичко това в крайна сметка се слива и се сглобява с онова лепило, което за мен представлява камерата“, казва Мей за творбите си.

Въпреки че работи предимно в Берлин, Мей Парлар нарича себе си глобален номад. Тя създава пърформативни образи, изследвайки човешкото състояние и номадското изживяване на „битието“ в красиво конструирани реалности. Идеята за човека като себе си, времето и паметта, представите за принадлежност и отчуждение са повтарящи се теми в нейните творби.

Нейните произведения са били показвани и публикувани във Великобритания, Франция, Германия, Испания, Италия, Гърция, САЩ и Турция. Освен това тя е и преподавател, води курсове по изкуство и дизайн и изнася лекции в различни университети.

Мей Парлар е включена в краткия списък за наградата за изкуство Aesthetica Art Prize за 2019 година, за нейната автопортретна поредица „Колективна самота“ (Collective Solitude).

Представяме ви някои от нейните творби от поредиците Once I feel in Time и Collective Solitude. Разгледайте ги в галерията ни!

 

Пиер Солаж: "Черното все още е единственият цвят за мен!"