Отидохме в Националната художествена галерия да видим гостуващата експозиция на Огюст Роден. И се оказахме омагьосани от изложбата на Александър Мутафов на първия етаж на музея.
Вече става традиция на първия етаж да се представят ретроспективни изложби на големи български художници, някои от тях позабравени или просто с разпилени из страната и по частни колекции картини. Събирането на едно място на голяма част от творчеството на един художник, със съответните обяснения и в хронологичен ред, създава особено чувство за близост. Така е и с изложбата на Александър Мутафов – в няколко зали са събрани над 200 картини на този невероятен творец, който с цветове или само със щрихи е запечатал завинаги безброй пейзажи, лица и сгради. Всички те – отдавна изчезнали. Например старата софийска гара, със стъклени витражи и големи прозорци, подобна на всяка европейска гара от онова време. Единственият вечен мотив в творчеството на Мутафов е морето – голямата му любов. Той е първият български маринист.
Роден в Шумен, Александър Мутафов прекарва детството си във Варна. Учи живопис в Торино и Мюнхен, където е на издръжка на брат си, държавен чиновник. През 20-те и 30-те години на миналия век Мутафов е професор в Художествената академия в София. Той е един от най-успешните български художници по онова време, с множество самостоятелни изложби в страната и чужбина. С присъщата на художниците ексцентричност живее в изоставена воденица в Княжево, но по-късно се установява край морето, голямата му любов.
Може би половината картини от изложбата са картини на морето. Повечето – бурно, много често – мрачно. Толкова различни са тези рисунки, с всякаква техника, светлина и багри, че за всеки има нещо познато, за всеки нещо любимо. Не по-малко впечатляващи са и останалите картини на художника. Една част са свързани с работата му като военен художник през Първата световна война, други са просто скици – забавни или сериозни, но неизменно впечатляващи.
Както почти всички успели художници от периода преди социализма, творческата биография на Мутафов на практика приключва през 1944 година. Формално той получава признание от властта и дори званието „народен художник“, но никога повече не напуска страната, а едва през 1955 година му е дадено разрешение да рисува Созопол.
Според информация от музея, експозицията включва всички работи на Александър Мутафов от Националната художествена галерия и почти всички от галериите в Шумен, Варна, Созопол, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Бургас, Смолян и Хасково, както и картините на Българска народна банка и частни лица. Ценни документи за живота и творчеството на художника са предоставени от Централния държавен архив, Държавен архив – Шумен и Научния архив на Българската академия на науките. Изложбата продължава до 24-ти август.
