Трябва да призная, че за свой срам никога не бях чувала името на Алфредо Джаар преди да попадна на изложбата му в музея на модерното изкуство Kiasma в Хелзинки. Преживяването, което той ми подари с изложбата си, ме промени завинаги. Историите му, начинът, по който ги споделя, погледът му върху света ме развълнуваха толкова много, че по средата на обиколката трябваше да поседна и да събера мислите и чувствата си.
Исках да споделя само една от историите на Джаар. Просто като илюстрация на какво е способен човекът когато не е безразличен. Но не мога да избера само една. Почти всичко, което видях, си заслужава да бъде разказано, защото има смисъл, идея и емоция.
Алфредо Джаар е роден през 1956 година в Чили. Двете теми, които бележат творчеството му най-силно, са диктатурата на Пиночет и геноцидът в Руанда. Той е първият латиноамерикански художник, поканен на биеналето във Венеция. Печелил е две от най-големите стипендии за изкуство – Guggenheim и McArthur, а преди две години ретроспективната му изложба в Берлин е била разположена в трите най-големи галерии на града.
Алфредо Джаар е човек, който е готов да види хубавото и лошото в света наоколо и да направи и невъзможното, за да ги покаже, сподели и промени.[[more]]Например – през пролетта на 2011 година Джаар пътува до Турку във Финландия, за да подготви изложбата си там. Фериботът тръгвал в много необичаен час и капитанът обяснил на Джаар, че това е защото момченцето Маркус ходи с този ферибот на училище и разписанието е съобразено с него. Джаар бил толкова впечатлен от отношението на транспортната компания към едно малко дете, че накарал 11 от най-големите писатели на Финландия да напишат писма до Маркус и ги закачил на огромни билборди по пътя на ферибота. Прочетох само едно от тези писма преведено и в него се разказва за това как центърът на света не е в Париж, Москва или Ню Йорк, а където сме ние и че целият свят говори един език – майчиният.
„Звукът на мълчанието“ е видео инсталация, посветена на фотографа от ЮАР Кевин Картър. През 1993 година той печели „Пулицър“ за фотографията по-горе, на която е снимал гладуващо дете в Судан. Награждаването на Картър поражда голям обществен дебат за това каква е моралната отговорност на фотографа – трябва ли той да помогне на детето. Скоро след това Картър се самоубива.
Има още много, но по-добре е да се види и съпреживее. Ако някога някъде видите името Alfredo Jaar, не го пропускайте!
