ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

“All Roads Lead to Rome” – Кари Брадшоу като домакиня

“All Roads Lead to Rome” – Кари Брадшоу като домакиня

Толкова рядко виждаме Сара Джесика Паркър в киното, че само нейното име е достатъчно да предизвика любопитството ми. Като се добави италианският привкус от Рим в заглавието и имената на двама италианци в анонсите – и то не други, а Раул Бова и Клаудия Кардинале, нямаше как да не се загледам.Сара Джесика Паркър е в ролята на Маги – разведена, стилна и кокетна (как иначе) нюйоркчанка с дъщеря в края на пубертета, като началото на историята съвпада с началото на тяхната ваканция в Италия. Маги е въодушевена и нетърпелива, младостта й е свързана с ваканции в Италия и една незабравима любов. Дъщеря й Съмър е отегчена и малко се срамува от майка си – досущ ми заприлича на моя син. Двете пристигат в малко китно градче, Маги се оглежда и възклицава, Съмър няма търпение да се върне в Ню Йорк при гаджето си. Тук се появява и Раул Бова или Лука, старата любов на Маги, очарователен италианец, който живее с майка си (Клаудия Кардинале, ужасно остаряла). Още в първите десет минути Съмър и италианската баба успяват да откраднат колата на Лука и да избягат с нея към Рим. Нататък историята е ясна – преследване, нелепи съвпадения, раздели, сдобрявания и хепи енд.

Ако Кари Брадшоу беше домакиня, искрено се надявам този филм да не е някоя поредна серия от нейната история – толкова предсказуема, че аз самата се чувствах неудобно на места. Нюйоркчанката с високите обувки по калдъръма, винаги безупречната вълниста прическа и гротескните думички на развален италиански. Иначе филмът е слънчев, симпатичен и не твърде дълъг, а Раул Бова е очарователен. Абсолютно клише.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...