Всичко в тази пиеса е ясно дори гледано от последния ред на балкона на театъра, и то без думи. Актьорите са толкова изразителни, а сюжетът – така добре познат на съвременния градски човек, че историята в „Алонсо“ (а те са всъщност няколко истории) е едновременно абсурдна и истинска. [[more]] Представлението започва спокойно – две приятелски двойки са се събрали за вечеря. Единият съпруг е успял бизнесмен и любител-готвач, другият е професор в университета, а съпругите им са съответно домакиня и собственичка на магазин за домашни любимци. Всички теми на съвременната средна класа са налице – екзотична кухня, здравословно живеене, пътувания, стрес, образованието на децата. Изобщо ако тази вечеря започваше в собствения ми хол, тя щеше да е абсолютно същата.
От самото начало прави впечатление малко преувеличеното позиране на актьорите, но то стои напълно органично в ролите, които изпълняват. В сцена първа семейство първо (домакини) са Лилия Маравиля и Ириней Константинов, а гости са Пламен Манасиев и Стефания Колева. Във втора сцена актьорите разменят дрехите и съответно ролите си. Тогава става ясно, че позите са също част от костюма, идентификация за всеки от типажите. Така за четирите действия на пиесата четиримата актьори доказват, че имат почти неограничен потенциал, особено в комичния регистър.
Алонсо е името на едно куче, но няма нужда да издавам повече. И така е ясно, че в живота на съвременния градски човек кучето е много важен член на семейството. Обяснимо е, че в случая то се оказва катализатор на най-неочаквани събития.
Авторът на пиесата Щефан Фьогел е известен с комедиите си далеч извън родната Австрия. Тази пиеса добре обяснява защо – точен поглед, усет към абсурда и черен хумор. Именно онова, което е нужно, за да се погледнем отстрани. Еднакво голям принос имат и четиримата актьори, страхотно убедителни. Само си повтаряйте от време на време, че всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
