Изкуство

„Антигона“ в театър „София“ – като по учебник

Имам поне две причини да пиша с възторг за този спектакъл

„Антигона“ в театър „София“ – като по учебник

Имам поне две причини да пиша с възторг за този спектакъл и с удоволствие ще споделя и двете.

[[quote:0]]Първо, това е отлична театрална реализация на една много трудна задача. Все пак сюжетът на „Антигона“ е познат от училище на всеки зрител. Иван Добчев е използвал за основа интерпретацията на Жан Ануи и е направил един отлично премерен като време и емоции спектакъл – сериозен, мъдър, въздействащ. Странните и дори стряскащи декори, мрачните костюми и текстът са в отличен унисон. Безспорно най-голяма актьорска заслуга за това театрално преживяване има Дария Симеонова в ролята на древногръцкия хор – гримирана до неузнаваемост и с кънтящ от ехото глас тя е на сцената през цялото време и е крайно впечатляваща и като текст, и като пластика. Следващият за отбелязване като образ и актьор е Ириней Константинов в ролята на царя – монументален и уязвим едновременно. В ролята на Антигона е младата Каталин Старейшинска, която има няколко много силни сцени, но като цяло това изглежда е прекалено трудна роля за нея и на моменти е леко неубедителна. Всички други участници са доста прилични, но нищо повече. [[more]]

Втората причина да съм очарована беше, че залата на театър „София“ беше пълна с ученици от гимназията. Всички до един изгледаха спектакъла в пълна тишина и ръкопляскаха станали прави. Показателно е, че подобен спектакъл, направен без абсолютно никакъв компромис към „масовия“ вкус или онова, което у нас се приема за такъв, без „шегички“ и неуместно актуализиране може да е достатъчно интересен за толкова млада публика. Очевидно вкусът се възпитава, а мисията на театъра е именно в това.

Представление като по учебник – във всеки един смисъл. Много се надявам надвисналата над театрите поредна реформа да не затвори този учебник завинаги.