От месец в София са разлепени плакати, на които пише само: „Камен Донев – 5 и 6 октомври”. Без заглавие, без уточнение – само дата и име на онзи, заради когото зала 1 в НДК ще се напълни отново. И отново, и отново. Казвам го с убеденост, защото имах възможността да бъда сред онази хиляда, които присъстваха на премиерата на „Лекция № 2: За всеобщата просвета” в рамките на Аполония 2013.
[[quote:0]]Шест години след първия спектакъл на „Лекция № 1: За народното творчество”, Камен Донев отново предлага на публиката нещо ново. Билетите за предходния му спектакъл продължават да са изчерпани месеци напред, но сега зрителите ще имат възможността да си подарят и втора част на това шоу. А то наистина е такова. Камен Донев пее детски песнички, откъси от операта „Риголето”, мексикански приспивни песни и италиански романси. На сцената излизат танцьори, които му партнират по време на виенския валс, суинг, брейкденс, индийски танц и… помня ли ги вече! Това бяха плътно наситени два часа, онези, в които Камен Донев обръщаше темата за секунди, за да ни въведе в нова ситуация и в най-необичайния момент да ни върне на темата за „неграмотността”.
Започвайки от раждането и детските години на детето и крещящата му нужда от примери, на които да подражава (и честа липса на такива), преминавайки през неговата зрялост – зловеща неграмотност, липса на желание да се учи и да получава обща култура, залитайки към темата за абитуриентските балове и т.н., и т.н. примерите са стотици, бисерите – хиляди и много от шегите, които чух от сцената снощи, съм чела във вестници или в статусите във Facebook. Но когато чуеш безумния бисер от ученическите работа от сцената ти става по-неудобно, отколкото в случай, че го прочетеш в социалните мрежи. Защото изведнъж осъзнаваш, че такава е реалността и не я харесваш. Никак не я харесваш.
[[more]]По време на неформалната среща с Камен Донев той сподели, че не иска да учи никого. Иска просто да припомни за реалността и си признавам искрено – излязох тъжна от този спектакъл. Защото до мен стоеше един младеж, който непрекъснато ръчкаше приятеля си викаше „Нали, бе брато, нали, бе брато.” Той разпознаваше себе си в персонажите на спектакъла и се радваше на този факт. И това ме потресе.
Амфитеатърът на Созопол също се тресеше от викове и аплодисметни. И аз смятам, че този спектакъл ги заслужаваше. Този път наистина. През цялото време си припомнях невероятните концерти, които правя руските сатирици Михаил Задорнов и Максим Галкин, когато в няколко часа побират куп актьорска игра, с искрен хумор (най-често осмиващ недъзите на руското общество), с много песни, танци, изненади и съм истински щастлива, че в България се заражда серия от подобни концерти. Казвам серия, защото самият Камен Донев сподели, че вече работи над третия моноспектакъл, но до неговата премиера още е далеч, а сега ви предстои да видите втората част на лекциите на народния учител. И не се притеснявайте, ако в някакъв момент ви стане тъжно, мисля, че това е идеята…
