Изкуство

Арт – приятелството като изкуство

„Арт“ е едно от най-дълголетните сценични произведения на Ясмина Реза и по света, и у нас. Пиесата е играна рекорден брой пъти, има какви ли не награди, а сред изпълнителите са Алек Болдуин и Шон Конъри.

Арт – приятелството като изкуство
„Арт“ е едно от най-дълголетните сценични произведения на Ясмина Реза и по света, и у нас. Пиесата е играна рекорден брой пъти, има какви ли не награди, а сред изпълнителите са Алек Болдуин и Шон Конъри.
 
Трябва да отбележа, че родните им колеги – Владимир Пенев, Атанас Атанасов и Иван Петрушинов, изобщо не им отстъпват по талант и убедителност. И тримата изглеждат така, сякаш са органично свързани с героите си и сами приличат на тях.
 
Арт започва с една наглед банална ситуация – Серж си е купил картина, безумно скъпа, от модерен художник, която всъщност е просто едно бяло платно. Приятелят му Марк му се подиграва, а общият им приятел Иван се опитва да ги сдобри и да отклони темата от такава незначителна глупост като спора около една картина. Картината обаче е само претекст, който извежда на преден план размишленията на тримата за изкуството, живота, любовта и приятелството. Най-вече последното.
Първата половина на пиесата ми беше леко скучна, но като се замисля точно така е с всички приятелства – наблюдавани отстрани са малко досадни за външните хора, които не са наясно нито с характерите, нито с взаимоотношенията, нито с натрупаните с годините чувства или обиди. Затова пък във втората част на спектакъла всичко това става абсолютно ясно, разказано забавно и умно. Много показателно е, че хората в залата се смееха на съвсем различни места, защото всеки намира забавното в различни ситуации, според собствения си опит и представи. Факт е обаче, че имаше много смях и спонтанни овации, от което тримата актьори просто надминаха себе си.
 
Не очаквайте тази история да ви разкрие някакви непостижими тайни за приятелството, но затова пък ще ви напомни за сетен път, че приятелите са най-удивителните хора в живота ни, защото присъствието им задава границите на нашия свят – и добрите, и лошите.