Изкуството няма за цел просто да изрази своя създател, но и да вдъхнови хората, докоснали се до него. Именно това успя да постигне талантливата илюстраторка Мила Лозанова – момиче от града, закърмено с изкуството от самото си раждане. В София през октомври се появи нейната нова творба, изпълнена с множество послания и създадена в колаборация с Филип Морис България. Творението изгря върху стена, разположена на емблематичния ъгъл между улиците „Гурко“ и „Георги Раковски“ и ни представя същинска феерия от цветове, която не просто е наслада за сетивата, а символизира единство и хармония.
Затова и местоположението съвсем не е избрано случайно – стената е в непосредствена близост до исторически най-разнообразния квартал на София, където съжителстват български, еврейски, турски, арменски, гръцки общности. Районът символизира единство и толерантност, събрани в творбата на Лозанова.
Тя ни е добре позната със своя неповторим творчески подход. Мила има докторска степен по приложни изкуства и изкуствознание и е носител на две престижни награди – една за дебют и една за млад автор от International Triennial of Stage Poster. Именно нейната креативност я прави един от най-добрите постер артисти у нас.
„Илюстрацията в най-класическата си форма не се появява свободно в градската среда, тя присъства на места и по някакъв повод. Това е предизвикателството – да я извадиш от контекста и да развълнуваш тези, които не са я търсили, а са я срещнали случайно. Илюстрацията има силата да променя градската среда, било то с нов мащаб, с нова функция, с нова енергия“, споделя илюстраторката. Всъщност историята на рисунките по сгради, (наричани още мюръли) е също толкова богата, колкото и човешката история. От появата на човека преди около 200 000 години пр.Хр., рисунките по стените свидетелстват за живота на нашите предци и до днес са обект на широко тълкувание.
Продължава на следващата страница...
Каролина Касабова
Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...